Китай е на първо място в света по брой на населението – 1.25909 милиарда души в края на 1999г., или около 22% от световното население. тук не са включени много китайци, живеещи в Хонконгския специален административен район, провинция Тайван и Специален административен район Макао.

Гъстотата на населението в Китай е 130 души на кв.км. Но това население не е равномерно разпределено по територията на страната. Гъстотата на населението в гъстонаселените източни крайбрежни райони надвишава 400 души на кв.км; в централните райони стойностите й са над 200 души на кв.км; а в рядко населените планински райони в западен Китай – по-малко от 10 души на кв.км.

Таблицата по-долу дава обобщен поглед върху структурата на населението в Китай:

Пол Местожителство Възраст
мъже жени градско селско под 14 години между 15 и 64 години над 65 години
50.8% 49.2% 30.4% 69.6% 25.7% 67.6% 6.7%


Когато през 1949г. е провъзгласена КНР, броят на населението възлиза на 541.67 милиона души. Благодарение на социалната стабилност, бързото развитие на промишлеността, подобряването на санитарно-хигиенните условия, не-напълното осъзнаване на важността на контрола на ръста на населението и липсата на опит в тази област, населението бързо се увеличава и достига 806.71 милиона души през 1969г. В началото на 70-те години китайското правителство осъзна, че прекалено бързият прираст на населението затруднява икономическото и социалното развитие и може да причини големи затруднения при осигуряването на работната заетост и жилища, комуникациите и здравните грижи; и че Китай не би могъл ефективно да контролира твърде бързо увеличаващото се население и не би могъл да намали огромния натиск, който ръстът на населението упражнява върху поземлените, горските и водните ресурси; че влошаването състоянието на екологията и околната среда през следващите деситилетия би било необратимо, като по този начин то би застрашило условията, необходими за оцеляването на хората и поддържането на социалното и икономическо развитие. Тогава, за да стимулира координираното развитие на икономиката, обществото, ресурсите и околната среда, китайското правителство започна политика на семейно планиране, контрол на раждаемостта и политика на подобряване на качеството на живот в съответствие с китайската реалност – голяма страна с лоша икономическа основа, многобройно население и недостатъчно обработваеми земи. Оттогава раждаемостта е спаднала от 34.11‰ през 1969г. до 15.23‰ в края на 1999г.; а естественият прираст е намалял от 26.08‰ на 8.77‰ като по този начин е осъществен преход към нов модел на възпроизводство на населението, харакреризиращ се с ниска раждаемост, ниска смъртност и нисък естествен прираст.