Преди 2 000 години китайските йероглифи последователно са навлезли в Корейския полуостров, Япония и Виетнам, където по различно време в историята са се използвали като официална писменост. Така от североизточна Азия до югоизточна Азия се е оформил един културен кръг на използване на йероглифи.

В корейския език, китайските йероглифи заемат много голям дял. Според статистиката, в корейския език – разговорен и книжен, йероглифните думи са почти 60%. Според историческите паметници, през 285г.н.е. един кореец на име Ван Жен пренесъл в Япония съчинението на Конфуций “Лун ю”. По тази причина, някои учени считат, че най-късно през 285г.н.е. йероглифите вече са били използвани в Корея. До началото на 5 в.н.е. вече във всяка страна на Корейския полуостров изучаването на китайските йероглифи е модерна социална тенденция.

“Ли ду” означава да се използват китайски йероглифи, за да се записват законите, имената на страни, градове, хора, чиновнически постове и обикновени думи в Корея. Например: йероглифите “гао ли” в корейски означават “страна насред планината”, те са използвани, за да се транслитерира корейското “ко ри”.

Китайските думи в корейски са два вида: първият е, думи, които се използват по начина, по който звучат в китайски. От втория вид думи, някои се използват с корейско четене, те са три вида: 1. такива, които запазват първоначалното си китайско значение или са с близко до него значение; 2. имат коренно различно значение от оригиналното китайско значение или, от гледна точка на начина на изписване, изобщо не може да се познае тяхното значение; 3. съставени от китайски йероглифи корейски думи. Йероглифите навлизат в Япония заедно със сборниците от класически китайски текстове. Сборникът на Конфуций “Лун ю” е първият, който е бил пренесен в Япония, приблизително около 3 в. н.е. Впоследствие японците забелязали, че китайските йетроглифи могат да се използват за записване на японския език, и изобретили “инду” (разговорна) и “сюнду” (стандартна) форма.

Японската писменост е различна от китайската, по тази причина, в много от случаите, не било възможно да се използват китайските йероглифи, за да се запише японския език. Така японците постепенно видоизменили йероглифите и създали самостятелната система “дзя мин” (кана). Тук “дзя” означава заимствам, а “мин” – знак, китайски йероглиф.

Най-ранната форма на кана се наричала “уан йе кана”, тъй като по-голямата част от знаците са възникнали в най-древния японски песенен сборник “Уан йе”. Например: “ю” (дъжд). На японски “аmе”, ако се запише с “уан йе кана” изглежда като китайските йероглифи “а ми”.  Чрез опростяването на курсивния шрифт на изписване на “уан йе кана”, възниква друг вид кана – “пин дзямин” (хирагана). Тук “пин” означава “сравнително популярен и удобен”. Днес в Япония се използва и друг вид кана – “пиен дзямин”. Тук “пиен” означава “незавършен, недоузрял”.

През 1945г. японското правителство обнародва “Списък на най-често употребяваните йероглифи”. Днес в Япония, в учебните помагала и други публикации все още се използват почти 2000 китайски йероглифа.