Хуцин – както се разбира от името й, е взета от националностите, живеещи в Тибет, които в древността били наричани ху, и изобщо не е типично китайски инструмент. Преди повече от 1000 години, по времето на династия Тан, в северен Китай имало един човек на име Си Булуо, който свирел на инструмент, подобен на хуцин, затова бил наречен сицин, по-късно, тъй като “музиката на сиху всъщност е музиката на ху (националностите, живеещи в северен и западен Китай  в древността)” била наречена “хуцин”.

По време на династия Сун (960г.н.е. – 1279г.н.е.) имало “мауей хуцин”, през династия Юен (1297 г.н.е. – 1368 г.н.е.) била усъвършенствана още повече, и от времето на династия Цин (1644 г.н.е. - 1911 г.н.е.) до наши дни са възникнали вече повече от десет вида хуцин: арху, джунху, съху, гаоху, дзинху, джуху, банху и др. Тези музикални инструменти имат особено важна роля при изпълнението на фолклорна музика.

Арху е струнен музикален инструмент, съпровождащ песенните изпълнения на националните малцинства, на арху могат да се изпълняват дълбоки, изящни, приятни, експресивни, но и жизнерадостни и игриви мелодии, експресивната им сила е изключително голяма. В солово или групово изпълнение, арху е незаменим музикален инструмент, може да се каже, че арху е кралицата на китайските струнни музикални инструменти.

От древността до наши дни са се запазили огромно количество мелодии за арху, особено от 30-те години насам, Лиу Тиенхуа е съчинил и изпълнил много известни такива мелодии, до нас са достигнали “Лян сяо”, “Гуанмин син”, “Куншан няою” и др. Има още един известен изпълнител от предходно поколение – Хуа Йендзюн, негова е “Арюен йинюе”, която е връх в художественото творчество, когато световно известният диригент Сейджи Одзава я чул в изпълнение на арху, развълнувано възкликнал: “Това е най-изящната музика на света, трябва да се слуша, коленичейки.”