Храмът на небето е един от най-значителните исторически паметници в Китай, съществуващ вече повече от петстотин години. Храмът е разположен на юг от центъра на Пекин.

Храмът на небето е широко известен извън пределите на страната и е свидетелство за високото равнище, до което е достигнала китайската архитектура преди много столетия.

По време на династиите Мин (1368-1644г.) и Цин (1644-1911г.) храмът на небето бил място за молитви на императорите. От древността молитвите към Бога на земята и Бога на небето били един от главните религиозни ритуали на императорския двор. Тези ритуали можело да бъдат извършвани само от императора, тъй като неговата особа се считала за свещена, родена от Небето и Земята. Още в древни времена били издигани високи и обширни олтари, наричани "тан". Обикновено "тан" се строели в края на градовете, в отдалечени и безлюдни места. Смятало се е, че само тук императорът, покачен върху високия олтар може действително да се срещне със своя баща---Небето или да отдаде необходимите почести на майка си---Земята.

Храмът на небето бил построен от император Юн Ле през 1420г. Именно император Юн Ле пренася столицата на китайската империя от Нанкин в Пекин. В новата столица, по негова заповед, се разгръща широко строителство. Издигнати били грамадтни стени, величествен императорски дворец и много други съоръжения, сред които видно място заемал Храмът на небето.

Отначало Храмът на небето бил универсален. В него се отправяли молитви и към Земята, и към Небето, и към Бурята, и към Облаците и т.н. После решили, че подобна култова система противоречи на древните канони, защото според тях, молитвите стават на едно място. Било решено големият храм да се раздели на няколко малки. Храмът на небето останал в южната част на града и неговите закръглени форми започнали да символизират небесните сили, а храмът на Земята бил издигнат в северната част и неговите квадратни форми олицетворявали силите на Земята.обикновено императорите идвали тук на молитва няколко пъти в годината, на определени дати. Но обслужващият персонал бил многоброен, култови служители, музиканти, слуги. В свободното от императорските посещения време те се грижели за огромния парк и красивите алеи и цветни лехи.

Общата площ на храма е 2667 хка. Територията на Храма на небето е обградена с две стени, дължината на които е 11912 м. Външната стена, която обгражда цялата територия на храма е 6625 м, а вътрешната стена, с която са обградени зданията на храма е 5287 м.

Ако влезете през Ситянмен ("Западната небесна врата") на Храма на небето, ще вървите 500 м. по път, обграден от двете страни с кипариси, който ще ви доведе до каменна тераса висока 2.5 м. и широка 28 м. Тя свединява основните постройки на Храма на небето: Залата Циняндян ("Залата за жътвени молитви"), на север с Хуанцюнюй ("Залата на небесния свод") и Хуанцю ("Олтара на небето") на юг. Тези три постройки са разположени в права линия, от север на юг.

Още като влезете през вратата Цинянмен виждате великолепната зала Циняндян---кръгло здание с триярусен керемиден покрив, завършващ с позлатена кула.

from CRI