Н.Пр. г-н Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на китайската народна република в Република България даде пресконференция на 13 декември 2010 г. за българските медии, сред които са екипите на Българската национална телевизия, Българското национално радио, журналистите на вестници „Труд", Стандарт, Монитор и Класа. На конференцията Н.Пр. г-н Гуо Йеджоу изрази всестранно китайското  становище относно връчването задочно на Нобеловата награда за мир на китайския затворник г-н Лю Сяобо. Н.Пр. г-н Гуо Йеджоу отговори и на въпросите на медиите, което е видно по-долу от пълния текст на пресконференцията. 

         Бих искал да кажа добре дошли на всички приятели от българските медии, дошли да участват в днешната ни среща. Преди всичко искам да благодаря на всички приятели за вниманието и подкрепата към работата на китайското посолство в България и за развитието на китайско-българските отношения. Както знаете на 10 декември Нобеловият комитет в Норвегия произведе един истински политически скандал в Осло и връчи т.н. Нобелова награда за мир на този престъпник, който в момента излежава присъда за своята престъпна дейност – подбуждане към сваляне на държавната власт. Като прочетох репортажите на репортерите от българските медии мисля, че е необходимо да изясня следните факти.

        Първо, избраният от Нобеловия комитет Лю Сяобо – един престъпник, който в момента излежава присъда – в никакъв случай не е борец за правата на човека и също така той не е получил тази присъда заради своето слово. През тези години той е написал и публично е публикувал своите тези, пуснал е подбудителни статии в интернет и е организирал подписка, като е обобщил подписите и по този начин подбужда към сваляне на китайската държавна власт и китайския социален строй.  Неговата дейност е в нарушение на китайската конституция – чл. 51 и чл. 52 – и през 2009 г. съдебната власт на Китай издава присъда за неговата престъпна дейност според чл. 105 на китайския наказателен кодекс. Неговата дейност също ще бъде осъдена и в България, защото в българската конституция в чл. 59 е ясно казано, че измяната и предателството към отечеството са най-тежките престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

       Второ, проявите на Нобеловия комитет и изказванията на политици от някои страни изцяло отхвърлят чувствата на китайския народ и игнорират успехите му, който е 1/5 от цялото човечество. Според резултатите от проучване на общественото мнение на 18 октомври от вестник Глобул таймс се вижда, че 77,1 % от анкетираните не знаят кой е Лю Сяобо и близо 75 % от тях са на мнение, че Нобеловият комитет оказва натиск върху Китай с цел Китай да приеме политическия режим на западния свят. И освен това, според резултатите от проучване на общественото мнение на един американски изследователски център 81 % от китайците са доволни от своя живот и близо 90 % от китайците вярват в перспективата на своето бъдеще.

       И трето, пропагандираната от някои страни „Универсална ценност" не  се приема универсално. В света над 100 медии в повече от 50 страни, включително и медиите на Норвегия са написали статии, в които са изразили различни мнения относно тазгодишната Нобелова награда за мир. Повече от 100 държави в света и важни международни организации, които са подкрепили китайската позиция, а това е мнозинство от целия свят.  Над 60 държави и международни организации имат свои постоянни представителства в Норвегия, от които представителствата от 20 държави и международни организации отказват да присъстват на церемонията. И това показва тази „универсална ценност" не се приема универсално.

     Четвърто, в изказванията на някои хора и репортажи на някои медии е направено сравнение на Китай с Нацистка Германия, бившия Съветски съюз, военното правителство на Миянмар. Това показва едно огромно недоразумение и проява на предразсъдъци спрямо Китай. Китай е страна постигнала огромни успехи в социално-икономическото си развитие. През изминалите 30 години средният икономически ръст е около 9,9 %. Абсолютно бедното население е намаляло с 230 млн., като това представлява около 75 % от общия брой на намалените абсолютно бедни хора в развиващите се страни. До тази година средната продължителност на живота на китайците е 73 години, което е с 5 години повече в сравнение с 1978 г. През 1949 г., когато е провъзгласена Китайската народна република средната продължителност на живота на китайците е била само 35 г. и след 60-годишно развитие на страната до ден днешен тя се е удвоила.  Освен това Китай е една страна в която е налице свобода на словото. Китай заема първо място по интернет потребители в света и второ място по публикации. В Китай има няколко милиона уебстраници и повече от 200 млн. блогове и всеки ден в тези блогове се публикуват над 4 млн. статии. Затова всеки може свободно да изрази своето слово и мнение и Китай е най-голямата „площадка" на словото на света. Китай е за свобода на словото, но има „лимит" в закона. Използване на свободата на словото за застрашаване на държавната сигурност това всъщност е нарушение на закона и се наказва от закона. Това е практика във всяка държава. Всяка държава защитава своите ценности и политически режим чрез своите закони, но в очите на някои хора, ако Китай е направил същото, то това е нарушение на правата на човека. Това е типичен двоен стандарт.

       Китай е страната, която изключително много е допринесла за развитието на делото на правата на човека в световен мащаб чрез своето развитие.

       Ние вече освободихме дълговете на 50 най-бедни и неразвити страни в размер на 26 млрд. и 500 млн. юана женминби. Мога да ви дам много повече примери и конкретни цифри. Ние сме изпратили медицински групи в повече от 70 държави и са излекувани над 100 млн. пациенти. И затова това сравнение на Китай с нацистка Германия, бившия Съветски съюз и военното правителство на Миянмар е огромна несправедливост и е недоразумение и предразсъдъци.

       Надявам се, че приятелите от бълагарските медии ще отразявате обективно китайската позиция. Сега имам удоволствието да отговоря на вашите въпроси.

 

       1. Българскa национална телевизия:Ваше Превъзходителство, по време на церемонията по награждаването на Нобеловия лауреат, председателят на норвежкия Нобелов комитет за мир поздрави Китай за неговите необикновени успехи в икономиката, за икономическия ръст през последните години, така също и за приноса му към намаляването на бедността в света -- нещо, което и Вие споменахте. Но в същото време той заяви, че новият статут на Китай изисква и нова отговорност, и Китай би трябвало да приема критиките като възможност за промяна към по-добро. Съгласен ли сте с това мнение, и как бихте го коментирали?

       -Обобщавайки думите на този господин от Нобеловия комитет, логиката му е такава, че китайската икономика е добра, а китайският политически режим е лош. Бих искал да задам въпроса, че каква е целта на съществуването на политически режим? Ако в една суверенна държава няма правилен и подходящ политически режим, как дадена държава да постигне всестранно и бързо социално-икономическо развитие?!

      Доброто взаимодействие между политиката и икономиката е основен модел на успешното социално развитие. Погрешният политически режим няма как да води към устойчиво развитие на икономиката и обществото и да го поддържи. Успешното социално-икономическо развитие на Китай вече доказва, че въвещаният в Китай политически режим отговаря на реалността на страната и мобилизира изцяло активността на китайците за развитието на своята държава. Всъщност някои политици нарочно пренебрегват този факт.

      Успехите на Китай през тези 30 години са постигнати благодарение на вслушване в мненията и предложенията на международното общество. ние имаме желание да се вслушваме тези добронамерени и равноправни предложения и мнения.

      Но тази година Нобеловият комитет номинира един престъпник, който нарушава китайските закони и излежава присъда. Това в никакъв случай не е предложение или добронамерена критика, а всъщност публична подкрепа за престъпността в Китай и груба намеса в съдебния суверенитет на Китай. И в този случай китайската страна има основание и право да изрази своето недоволство.

 

       2. В. "Класа":Китай предупреди, че са възможни последици за страните, които изпратят свои представители на връчването на наградите в Осло. Какви ще са вероятните последици за България.

     -Ние имаме постоянни контакти с българското външно министерство. Ние също забелязахме, че сред тези 60 страни, които имат свои представителства в Норвегия, от които около 20 страни не са изпратили свои представители на церемонията.

      Аз винаги казвам на моите български приятели, че България е приятелска страна на Китай и пред китайско-българските отношения стоят огромни възможности за бъдещо развитие. Не тези няколко члена на Нобеловия комитет, а хората с прозрение в двете страни, поемат важна политическа отговорност за делово развитие на китайско-българското сътрудничество.

      Китайската страна придава огромно значение за развитие на прагматично сътрудничество с България във всички области. Считаме България за свой добър приятел и добър партньор вътре в Европейския съюз. Също ценим високо предстоящите възможности за развитието на китайско-българските отношения. Аз също така ще поддържам постоянни контакти с хората от различни сфери на България и ще положа общите усилия за задълбочаване на политическото доверие между Китай и България, и за разширяване на прагматично сътрудничество във всички области, и за засилване на приятелското чувство между китайския и българския народи.

 

      3. В. "Труд" :Как си обяснявате отказа на някои страни в последния момент да се присъединят към бойкота, така да го наречем, на церемонията, Сърбия и Украйна имам предвид?

       -Те са суверенни държави, имат право съгласно своята преценка да вземат своите решения.

      Бих искал да подчертая само едно, че Нобеловият комитет като една неправителствена организация взема погрешно решение, като показва невежеството на комитета и липсата от познание за Китай.

      Но правителството и политиците на една държава трябва да има предвид цялостното развитие на двустранните отношения, за да може да вземе адекватни решения по чуствителни въпроси.

    

       4. В. "Труд" :Смятате ли, че и те са поднасяли голям натиск от ЕС да променят своето становище в последният момент!

      -Въпросът би било хубаво да бъде зададен към дадени страни.

 

      5. Българско национално радио:Да оставим другите страни настрана. Дали този случай ще рефлектира вътре в страната, и как?

      -Няма значение на кого да е връчена наградата за мир на Нобеловия комитет, това няма да промени факта, че Лю Сяобо е един престъпник, който в момента излежава наказателна присъда в Китай.

      Няма значение колко са присъстващите или неприсъстващите на церемонията, това няма да разколебае решителността на китайския народ да върви по пътя на социализъм с китайска специфика.

      Някои членове на Нобеловия комитет са признали вече, че това номиниране е едно политическо решение с цел да се даде някакъв вид защита на този Лю Сяобо и също да се стимулира промяната в Китай. Подобни изказвания показват много добре техните намерения за намеса в независимостта на съдебната власт на Китай.

      Ако някои искат по същия начин, както по време на студената война да оказват натиск за да се промени Китай, то те са наивни.

      Ако ние слушаме и изпълняваме тези т.н. критики и предложения май че след няколко години хората ще споменават не само бишия Съветски съюз, но и вероятно бивш Китай. Този ден никога няма да настъпи.

 

      Още веднъж благодаря на вас, че присъствахте на днешната среща. Желая да поддържа постоянни контакти с приятелите и също така повече и по-често да отразявате дружбата между китайския и българския народи и успехите на прагматичното сътрудничество между двете страни.

      Благодаря ви.!

Н.Пр. г-н Гуо Йеджоу отговори на въпросите	Журналистът от Вестник "Класа"