В началото на 2011г. Н.Пр. Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на КНР в София е дал интервю на в."Класа", както следва:

Ваше превъзходителство, благодарим Ви, че приехте поканата ни за интервю в началото на новата година. Как бихте оценили отношенията между нашите две страни през 2010-та?

Първо, бих искал да благодаря на българските медии, в това число и на вестник „Класа", за подкрепата и интереса към Китай и развитието на китайско-българските отношения. Също така бих желал да използвам случая да поздравя българския народ и приятелите от медиите по случай новата година.

2010-та беше година в която развитието на китайско-българските отношения постигна забележителен напредък. През тази година премиерите на двете страни проведоха успешна среща по време на сесията на Общото събрание на ООН и постигнаха консенсус относно по-нататъшното развитие на практическото двустранно сътрудничество в различни области. Вицепрезидентът на България Ангел Марин посети Китай и проведе ползотворни разговори с вицепрезидента на Китай Си Дзинпин и така бе отворена една нова страница в традиционно приятелските отношения между народите на двете страни. Освен това успешно премина и посещението в България на Ван Ян, член на Политбюро на ЦК на ККП и партиен секретар на провинция Гуандун. Българският вицепремиер и министър на финансите  Дянков, министърът на икономиката Трайков, министърът на транспорта Цветков последователно посетиха Китай. По този начин съществено беше стимулирано практическото партньорство и сътрудничество между двете страни в различни области.  Освен това, българският павилион в Шанхай Експо привлече над 20 млн. посетители и така все повече китайци се запознаха с българската история, култура и социално развитие. В България също постоянно се повишава интересът към китайския език и китайската култура и всичко това създава здрава политическа и социална основа за развитието на двустранните отношения.

Как оценявате състоянието на двустранната търговия през изминалата 2010 г.?

Въпреки, че влиянието на световната икономическа криза все още не е изцяло преодоляно.  Ние сме доволни от постигнатите  вече резултати в търговията между нашите две страни. Според данни на китайската страна двустранният търговски оборот за периода януари – октомври 2010 г. възлиза на 804 млн. щатски долара и бележи ръст от 33,3% в сравнение със същия период на миналата година.

Подробният анализ на данните показва, че вносът на Китай от България се е увеличил със 158,4% - нарастването е много по-голямо, отколкото на вноса на България от Китай, който се е увеличил с 5,3%. Това показва, че съществуващият дисбаланс в двустранната търговия постепенно се регулира. Разглеждано в общата рамка на търговията между Китай и ЕС, увеличението на общия търговски оборот между България и Китай, както и увеличението на вноса на Китай от България са по-високи, отколкото показателите за Европейския съюз – търговията между Китай и ЕС е нараснала с 32,9%, а вносът на Китай от ЕС - с 32,2%.

Поради всичко изложено до тук, Китай има основания за задоволство. Разбира се, нивото на двустранната търговия все още не е достигнало равнището от 2008 г., преди икономическата криза, нужни са по-нататъшни съвместни усилия и от двете страни.

Какво развитие показаха китайските инвестиции в България през изминалата година?

Според данни на БНБ общият обем на китайските инвестиции в България до второто тримесечие на 2010 г. е 10,1 млн. евро. Струва си да се отбележи, че китайските инвестиции в България бележат ново развитие през 2010 г. Проектът за съвместен китайско-български автомобилен завод в гр. Ловеч се придвижва успешно, а соларният фотоволтаичен парк край Ихтиман  вече е в експлоатация. Това, което бих искал да подчертая, е, че китайското правителство винаги е поддържало и стимулирало мощните и авторитетни китайски компании активно да инвестират в различни страни по света, особено в дружески настроена страна като България. Но в условията на пазарна икономика правителството не може да взима решения вместо инвеститорите - конкретните инвестиционни проекти и формите на сътрудничество се решават единствено от самите предприятия. Вярвам, че с постоянното разширяване на контактите между бизнеса на двете страни ще се появяват и все повече нови проекти.

Какви проблеми срещат китайските предприятия, които желаят да инвестират в България?

Доколкото разбирам, основният проблем в момента се състои в това, че китайските инвеститори не познават достатъчно добре инвестиционното законодателство на България, получаването на инвестиционната информация не е достатъчно бързо, а каналите за предаването й – недостатъчно ефективни. Проблем са също така и трудностите при получаване на работна виза. В момента съответните органи на двете страни поддържат тесен контакт по тези въпроси.

В момента в Китай няма нито едно смесено предприятие с българско участие. Смятате ли, че България вече е загубила шанса си да притежава дори и минимален дял от китайския пазар?

Китай със своето население от 1.3 млрд. души има огромен пазар, който е отворен за всички, а инвестиционните условия в момента са в своя най-благоприятен исторически период с тенденция да продължават да се подобряват. Освен това, Китай е страна с огромна територия, с различни особености в развитието на отделните региони и съответно разнообразни потребности от привличане на чуждестранни инвестиции. Може да се каже, че инвеститорите от всяка страна имат шанс за инвестиция в Китай и никога не е късно да го реализират.

Какви са очакванията Ви за реалното двустранно сътрудничество през 2011 г.?

Следвайки хода на времето и навлизайки във второто десетилетие на ХХІ век, българската икономика ще продължи да се възстановява, Китай също навлиза в първата година на изпълнение на 12-ия петилетен план за развитие и за двустранното практическо сътрудничество във всички области ще се разкрият нови възможности. В последно време България засили представянето на своите инвестиционни проекти и популяризиране на типични за страната продукти, в някои райони и градове все по-активно се провежда практическо сътрудничество с китайския бизнес. Много градове и провинции в Китай също започват да проявяват интерес към България. И в сайта на посолството на Китай в България също специално са публикувани материалите за представяне на инвестиционните условия в България и проекти за изграждане на индустриални зони. Аз самият посетих 14-то национално изложение „Произведено в България", бях сред участниците в рекламирането на типични за България стоки. Всички тези усилия със сигурност ще повишат нивото на двустранното сътрудничество през новата година. Аз очаквам, че в края на тази година и в началото на следващата ще имаме още по-добри новини да ви съобщим и съм готов да продължа да полагам усилия за това.

Възможно ли е в рамките на тази година премиерът на България Бойко Борисов да направи първото си посещение в Китай?

Визитите на високо равнище играят важна ръководна и стимулираща роля за цялостното задълбочено развитие на двустранните отношения, Китай обръща огромно внимание на това. Всъщност, политическият диалог и контактите на високо равнище между двете страни никога не са прекъсвали. Ние желаем да продължим близкия контакт с българската страна.

Китай изпревари Япония по обем на БВП за 2010 г. и е втората икономика в света. Китай поставя ли си за цел да изпревари САЩ и кога се очаква да осъществи тази цел?

През последните 30 години на провеждане на политиката на реформи и отваряне към света китайската икономика поддържа сравнително бърз растеж, който беше постигнат в специфични за Китай условия – огромно население, слаба икономическа основа, относителна изостаналост в старта на  своето развитие. Китай и досега все още си остава развиваща се страна, все още е в процеса на догонване. Но нашата цел не е да изпреварваме някоя друга държава, а да надхвърлим себе си, за да увеличим благосъстоянието на народа си и също така чрез своя напредък да стимулираме световното развитие. От тази гледна точка, за постигане целите на развитието на Китай са необходими усилията на няколко поколения или на няколко десетки поколения и това е един наистина дълъг исторически процес.

В Китай се предлага да бъде променен моделът на икономическо развитие на страната, т.е. стимулиращата роля на износа да бъде заменена от вътрешното търсене. Това означава ли, че положителният търговски баланс за Китай в търговията с другите страни ще бъде значително намален?

Стратегическата задача за ускорена промяна на модела на икономическо развитие се състои в това, че икономическият растеж се основава вече не само на инвестиции и износ, а комплексно на потребление, инвестиции и износ. Икономическият ръст се създава не само на базата на индустрията, а координирано на основата на селското стопанство, индустрията, търговията и другите отрасли на икономиката. Целта е да се премине от икономически растеж за сметка на увеличение използването на материални ресурси към растеж, основан на научно-техническия прогрес, повишаване качествата на работната сила, иновации в управлението, а в целият процес на промяната на модела на икономическо развитие- „разширяването на вътрешното търсене" е една важна страна . От гледна точка на своята политика Китай никога не се е стремил на всяка цена към положителен търговски баланс, причините за положителното търговско салдо за Китай са различни и специфични относно всеки един търговски партньор. Едновременно с това ние имаме и огромно отрицателно салдо в търговията с много страни, затова отговорът на този въпрос не може да бъде обобщен и кракък.