зам.-външен министър на Китай Фу Ин приема интервю

        - Госпожо Фу, как гледате на събитията в Западна Азия и Северна Африка? Според някои наблюдатели промените в този регион могат да стигнат и до Китай, Пекин притеснен ли е от това?

       - Факторите, станали причина за безредиците в региона на Западна Азия и Северна Африка са многопланови. Аз мисля, че икономическите трудности, проблемите с жизненото равнище на хората и влошаването на условията на живот под влияние на световната финансова криза, особено безработицата, бедността и корупцията са основните фактори, предизвикали тези процеси. Освен това, влияние оказват и специфичния исторически и културен фон на региона, съществуващите от дълго време етнически и религиозни противоречия, които в някои страни се превърнаха в основен проблем, поради което перспективите за развитие на обстановката не са оптимистични. 

        Нестабилността в региона се отрази и на живота на китайските граждани, пребиваващи в тези страни. Китайското правителство, ръководейки се от принципите, че най-важното е човекът и управлението служи на народа,  своевременно евакуира няколко десетки хиляди китайски граждани от тези региони. Тук бихме искали да изразим сърдечна благодарност на българското правителство за оказаната помощ по нашата евакуация.

        Ситуацията в Китай е напълно различна от тази в региона на Западна Азия и Северна Африка. В продължение на над 30 г. Китай уприто се реформира, икономиката на страната се развива бързо, средногодишният икономически прираст е 9.9%. БВП на Китай за миналата година достигна 5880 млрд. щатски долара и изведе страната на второ място в света. БВП на човек от населението нарасна от $225 на $4283, а 250 млн. души се разделиха с бедността.

        През м.г. проучването на общественото мнение, проведено от Изследователския център Pew  показа, че 81% от хората в Китай са доволни от живота си, а около 90% изразяват задоволство и оптимизъм по отношение на икономическото положение, курсът на развитие и перспективите пред икономиката. Такава висока степен на одобрение към условията на живот и увереност в бъдещето на хората, особено в настоящия момент, когато финансовата криза все още не е напълно преодоляна, е наистина рядко явление за целия свят.

        - Пекин обаче не успява да си спести критики по въпроса за човешките права. Има ли всъщност достатъчно демокрация в Китай, хората нуждаят ли се от повече свободи?

        - Реформите в Китай обхващат политическата и икономическата система, постоянен прогрес постига и демократичното строителство. Например, в Китай отдавна е прекратена практиката на доживотна служба на държавни ръководители, вече е наложен режим на смяна на ръководителите по определен ред. Приети и изменени бяха над 200 нови закона, планомерно се извършва делегирането на властта от по-висшите към по-нисшите структури. Народните представители на ниво околии и общини вече се избират пряко. Важните решения, преди да бъдат приети, са обект на всеобщо обсъждане. Например, когато беше прокаран законът за собствеността, той премина през обсъждания в течение на 7 години. В Китай има 450 млн. интернет потребители, над 200 млн. блогъри, над 2000 вестника и 9000 списания, всеки ден могат да бъдат чути безброй коментари за развитието и реформите. Периодичното общуване на държавните ръководители с интернет-общностите вече се превръща в „пейзаж", който силно привлича вниманието.

        Въпреки, че Китай постигна такива успехи, някои в Европа по навик продължават да ни обвиняват. Причината за това е, че не признават и не приемат китайската политическа система. А защо те не се замислят върху това, с какво се осигурява постигането на тези успехи – нима това не е ефективната политическа система? В развитието на човешките права и изграждането на демокрацията не можем единствено и само да копираме западния модел. 

        През 2004 г. зачитането и спазването на човешките права беше записано в конституцията на страната. В такава развиваща се страна като Китай, съдържанието на понятието „човешки права" е много по-широко от възприетото в западните страни. То включва осигуряване на необходимите условия за живот, на заетост, образование, здравеопазване и други основни права, т.е. човешки права в широкия смисъл на думата, който е по-близък до духа на Декларацията на ООН за човешките права.

        Ние желаем да поддържаме диалог със западните страни по въпроса за човешките права и да се учим един от друг. Но не можем да приемем „поучения" от западните страни, които поставят себе си на по-висока позиция и налагат собствените си стандарти. И още по-решително се противопоставяме на използването на човешките права с цел увеличаване на вътрешните противоречия и нарушаване на обществения ред в Китай.  

        Осъществяването на демокрация е един процес, който трябва да отговаря на вътрешната ситуация, да бъде в синхрон с обществено-икономическото развитие на страната. Заедно с развитие на Китай, демокрацията със сигурност ще се развива и разширява.

       - Китай вече изпревари Япония по обем на БВП и се нареди на второ място в света. Какъв е ключът към постигането на тези успехи?

       - За обикновените хора общият обем на брутният вътрешен продукт не е толкова важен, колкото средният на човек от населението. Именно тази стойност реално се отразява върху живота. 

        Наистина, курсът на реформи и отваряне към света значително промени икономическия облик на Китай, жизненото равнище бързо се повишава, средният разполагаем доход на градското население се е повишил 8 пъти. Докато целите на обикновеното семейство през 70-те години бяха закупуване на велосипед, ръчен часовник и шевна машина, в момента това са личен автомобил и собствено жилище. Електронните игри, на които играят децата в големите градове в Китай, са същите като на децата в Европа. Но въпреки това развитието на Китай не е балансирано, особено големи са различията между отделните региони.

        Китай все още си остава развиваща се страна. БВП на глава от населението е едва $4283 и по този показател се нареждаме едва на 100-тно място в света. Според стандартите на ООН, в Китай все още има 150 млн. Бедни хора. Огромното богатство на Китай трябва да бъде споделено между 1.3 млрд. души.

       - В Китай разслоението между бедни и богати продължава да се увеличава. Какво е вашето мнение  по този въпрос?

        - През 1992 г. г-н Дън Сяопин представи идеята за осъществяване на общо благоденствие: някои райони имат условията да започнат по-рано своето развитие, други райони се развиват по-бавно, по този начин районите, които са се развили по-бързо ще водят със себе си районите, които са изостанали . Следвайки тази стратегия, първоначално започна икономическото развитие на източните приморски райони. За тези 30 години бързо се увеличи мащаба на икономиката, но заедно с това се увеличи и разликата между бедните и богатите райони. Това е структурен проблем на икономическото ни развитие, който в бъдеще ще бъде балансиран чрез структурно регулиране в развитието  на Китай. Стратегията „Развитие на западните райони", която Китай осъществява от 1998 г. обслужва конкретно тази цел. В момента, благодарение на постигнатите икономическите успехи, правителството си позволява с достатъчно финансови сили да подпомага бедните и изостанали региони на страната.  

       - Как се осъществява това?

        - Чрез непрекъснато усъвършенстване на законодателството и данъчната система, чрез подобряване структурата на финансовите приходи и разходи, чрез увеличаване на дела на трансферните плащания, усъвършенстване на системата на социално осигуряване, китайското правителство ще направи така, че още повече социални блага да бъдат предоставени на хората, да бъде гарантирано жизненото равнище на социалните групи със средни и ниски доходи. В новоприетия „Дванадесети петгодишен план за развитие" се отбелязва, че през следващите 5 години средният разполагаем доход на градското население и нетният среден доход на селското население ще имат реално повишение от над 7%. За първи път бяха представени десетте „плана за действие за подобряване живота на населението", сред тях се включват средногодишно увеличение с 9 мил. нови работни места в градовете, средногодишно увеличение на минималната работна заплата с над 13%, в градските райони осигуряването с държавни жилища да достигне около 20%. Само по отношение на новия модел на кооперативно медицинско обслужване, който се въвежда през последните две години в селските райони, системата на медицинско осигуряване там вече успешно покрива 90% от селското население, и така реално беше осъществена идеята всеки болен да получава необходимото лечение. 

        - През последните две години търговският дефицит на ЕС в търговията с вашата страна намалява. Това само на световната икономическа криза ли се дължи?

         - ЕС е важен търговски партньор за Китай. Според данни на китайската страна, обемът на двустранната търговия между Китай и ЕС за 2010 г. е $497,3 млрд. с годишно увеличение от 31.8 %, увеличението на износа на ЕС за Китай е 41.2%, като 85% от него заемат готовите изделия. Износът на ЕС за Китай директно е открил за ЕС 3 млн. нови работни места. Търговията между Китай и ЕС като цяло е донесла реални ползи и за двете страни. Китай има желание да се учи от опита и примера на ЕС в технологиите за опазване на околната среда и енергоспестяващите технологии, да стимулира търговията на услуги и на високотехнологични продукти, както и да проправи път за сътрудничество между малките и средни предприятия. 

        В момента вътрешното търсене вече се превръща в една от основните движещи сили на икономическия растеж в Китай. Разширяването му доведе до увеличаване на вноса. Преди няколко дни министърът на търговията на Китай г-н Чън Дъмин обяви, че стабилизирането на износа, увеличаването на вноса и намаляването на положителното салдо ще бъдат общите насоки в курса на развитие на китайската външна търговия. Това ще подпомогне ЕС като наш главен търговски партньор да намали дефицита си в търговията с Китай.

         Но за балансирането на двустранната търговия между Китай и ЕС са необходими съвместни усилия. ЕС също трябва да се отвори към китайския пазар, да освободи ограниченията за износ на някои високотехнологични стоки и възможно най-скоро да признае статута на изцяло пазарна икономика на Китай.

        - Тази година е началото на новия петилетен план за развитие на Китай. Какво е значението на този план за евро-китайското партньорство?

        - Най-общо казано, развитието на Китай през следващия период ще има 5 цели и 3 акцента. Петте цели са: балансиран и относително бърз икономически растеж; значително подобряване на икономическата структура; цялостно повишаване доходите на населението; съществен прогрес в социалното строителство; продължаване на курса на реформи и отваряне към света. Трите акцента са: разширяване на вътрешното търсене; лансиране на преструктурирането и иновациите; специално внимание към зеленото развитие.

         Дванадесетият петилетен план поставя като акцент подобряването на живота на хората. Просто казано, ние вече направихме по-голяма тортата, но трябва да се повиши нейното качество, а още по-важното е да я разделим справедливо между хората. Дванадесетият петилетен план предвижда да се увеличи делът на приходите на населението в националните приходи, да се увеличи делът на трудовото възнаграждение в първоначалното разпределение, да се постигне синхрон между икономическото развитие и увеличаването на доходите на населението, както и между увеличаването производителността на труда и трудовото възнаграждение. От това става ясно, че в следващите 5 години с повишаването на вътрешното търсене значително ще се разширят и мащабите на вътрешния пазар. А това ще даде огромно възможности за развитие на европейско-китайските търговски отношения. 

        Контактите между Китай и ЕС по отношение промяна на насоките и повишаване ефективността на икономическото развитие ще стават все по-тесни, а перспективите за сътрудничество - все по-обширни. Това ще оказва огромно и положително влияние върху партньорството между Китай и ЕС през следващите 5 - 10 години. Аз съм изпълнена с увереност относно перспективите за развитие на бъдещото прагматично сътрудничество между Китай и ЕС във всички области.