Contact Us  
 начало > новини
Н.Пр. Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник "Монитор"
2012-07-06 21:04
Неотдавна, Н.Пр. Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на КНР в София е дал интервю на вестник "Монитор", както следва:

 
 
- Ваше превъзходителство, откакто сте посланик у нас (вече почти две години), отношенията между нашите страни отбелязаха значително развитие, особено в икономическата област. Бързо нарастват китайските инвестиции в България. Как ще обясните това?  
- Търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България непрекъснато се задълбочава, превръщайки се във важна характерна особеност на развитието на двустранните връзки. Разширява се сътрудничеството и в областта на инвестициите: до 2011 г. общият обем на китайските инвестиции в България е почти 70 мил. щатски долара. Автомобилният завод на Литекс моторс (Грейт Уол), земеделският проект в България на Тиендзин Агробизнес Груп и други съвместни проекти стартираха успешно и са добри примери за практическото сътрудничество между двете страни. 
Смятам, че стабилният ръст на двустранната търговия носи реални ползи за народите на двете страни, задълбочаването на двустранното инвестиционно сътрудничество отговаря на желанията на правителствата ни и на реалните нужди на Китай и България за съвместно преодоляване на финансовата криза. В същото време аз смятам, че потенциалът в търговията и инвестиционното сътрудничество между двете страни все още не е реализиран напълно и има още много възможности за по-нататъшното им развитие. 
- Споменахте успешно стартиралите проекти. В кои още сектори на икономиката ни Китай проявява инвестиционен интерес? 
- На 26 април т.г. в полската столица Варшава се състоя среща на държавните ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа и форум за търговско-икономическо сътрудничество. Китайският премиер Уън Дзябао представи 12 конкретни стъпки за засилване на практическото сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа в новата епоха. От предложените мерки става ясно, че китайската страна поддържа своите компании да разширят инвестициите си в България в различни области: индустриално производство, телекомуникационни технологии, енергетика, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост и др., както и да участват в изграждането на проекти за инфраструктурно строителство. Изброените области са обект на интерес не само от китайска страна. България също се надява приоритетно да привлече чуждестранни инвестиции в тях. Смятам, че правителствата на Китай и България ще продължат чрез още по-ефективни мерки и политики да дават насоките на двустранното инвестиционно сътрудничество и да предоставят още по-гъвкаво финансово обслужване, а фирмите на двете страни трябва да разширят контактите и диалога, да намират още повече общи интереси и ползи, да представят още повече проекти от взаимен интерес.
- Какъв е търговският оборот между двете страни в момента? Българският пазар е залят с китайски стоки, кои български са конкурентоспособни на вашия?
- През 2011 г. двустранната търговия възстанови и надмина нивото си от 2008 г., като достигна 1.466 млрд. щатски долара – с увеличение от 49% в сравнение с 2010 г. Ако вземем за пример 2012 г., тя започна с много добър старт – само за първите три месеца двустранната търговия нарасна с 61.1% в сравнение със същия период на миналата година, в това число износът на България за Китай показва увеличение от 91.7%. В същото време износът на България към страните от ЕС е намалял с 4.6%, а към други страни извън ЕС за периода януари - април е намалял с 2%. Можем да си представим какво означава китайският пазар за много български експортни фирми и заетите в тях лица. Освен това китайските стоки с добро качество и конкурентни цени са повсеместно представени на българския пазар, от което печелят българските потребители, и това също е един обективен факт.
Доколкото ми е известно, специфичните за България продукти като вино, розовото масло, млечни продукти и др. са добре приети от потребителите на китайския пазар. Ние ще се радваме още български продукти да навлязат на китайския пазар и затова каним българската страна да участва в различни изложения в Китай, за да може активно да промотира своите специфични и качествени продукти.
- Китай проявява сериозен интерес към контактите ни в културната сфера... Къде акцентирате в тях? 
- Културният обмен е платформа за взаимна перцепция, взаимно запознаване и опознаване. Културният обмен, заедно с политическото доверие и търговско-икономическото сътрудничество формират трите основни опори на китайско-българските отношения. Китайската страна отдава голямо значение на културната комуникация и осъществява в България разнообразни по тип културни прояви: сценични представления, изложби на произведения на културата, преводи на литературни произведения от двата езика, фестивали на китайската кухня, седмици на китайското кино в интернет и др. Също така по време на някои важни традиционни китайски празници като Пролетния празник (китайската Нова година), Празника на фенерите, Празника на драконовите лодки и др. посолството на Китай организира мероприятия, чрез които се представят обичаите, свързани с тях. По инициатива на премиера на страната Уън Дзябао, през 2013 г. в Китай ще се проведе „Форум за сътрудничество в областта на културата между Китай и Централна и Източна Европа". В неговите рамки периодично ще се провеждат срещи на високо равнище и на специалисти от областта на културата, ще се организират културни фестивали, тематични мероприятия и др. Вярваме, че по този начин ще се стимулира културният обмен между Китай и страните от Централна и Източна Европа.
- В началото на годината вие дарихте на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", в който се откриха специалности с китайски език, 1700 броя книги и аудио-визуални материали. Как виждате бъдещето на китайския език у нас? 
- Пловдивският университет стана третото българско висше учебно заведение след Софийския и Великотърновския , в което има специалност с китайски език. Освен това в някои средни училища в София, Русе, Варна бяха открити аудитории „Конфуций". Ние получаваме едно след друго писма от различни места  за осигуряване на преподаватели по китайски език и за откриване на групи за неговото изучаване. Може да се каже, че засиленият интерес към китайския език сега започва и тепърва предстои да се разгърне. Това е конкретно въплъщение на взаимното уважение между двете древни цивилизации на Китай и България, което изключително много ме радва.     
Бих искал да спомена още две неща. Първото е, че Държавната канцелария за международно разпространение на китайския език, Институт „Конфуций" и Великотърновският университет подписаха през март т.г. в Пекин „Споразумение за откриване на Институт „Конфуций" във Великотърновския университет". По този начин ще бъдат задоволени още по-добре потребностите на българската общественост в областта на изучаването на китайския език и запознаването с китайската култура. Второ, китайската страна ясно обяви, че през следващите 5 години ще предостави на 16-те страни от Централна и Източна Европа 5000 стипендии за обучение, ще продължи да поддържа изграждането на институти „Конфуций" и аудитории „Конфуций", планира да бъдат поканени 1000 учащи се от тези страни на специализация по китайски език, ще продължи увеличаването на междууниверситетския обмен и съвместните научни изследвания. А Китай ще изпрати 1000 студенти и учени на специализация в тези 16 страни. През следващата година министерството на образованието ни ще организира и „Семинар по образователни политики Китай – Централна и Източна Европа". В момента в България се обучават около 60 китайски студенти, а в Китай – около 160 български.  
- През последните години в Китай се извършиха огромни промени. В какво се изразяват те?
- За да разберем настъпилите в Китай промени през последните 30 години, съществено важно е да схванем три неща:
Първо, промените в Китай по своите мащаби са безпрецедентни в историята. Китайската икономика реализира висок ръст в продължение на над 30 години, през 2011 г. общият обем на китайската икономика достигна 47.2 трилиона китайски юана, което се равнява приблизително на 7.3 трилиона щатски долара, това е втората по обем икономика в света. Тя има относителен дял от над 11 % от световната икономика и представлява един от най-важните приносни фактори за глобалния икономически растеж. 
Второ, промените в Китай са цялостни, те не се ограничават само в икономическата област. Правната система на комунистическия строй с китайска специфика вече е формирана, социалният и културен живот непрекъснато се обогатяват, реално са гарантирани основните културни права и интереси на населението, цялостно се изгражда базовата система за здравно осигуряване, обхващаща градските и селски райони, постепенно се формира системата за социално осигуряване, бързо се развиват социалните дейности - образование, здравеопазване, жилищно осигуряване и др.    
Трето, Китай си остава най-голямата в света развиваща се страна, задачите на развитието са все така остри. Според стандартите на ООН в Китай все още има 150 милиона души, които живеят под границата на бедността, а по БВП на глава от населението Китай заема около 100-но място в света.
Suggest To A Friend
  Print