На 29 септември, Н.Пр. Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на КНР в Р. България е дал интервю на вестник "Стандарт", както следва:

 

Япония не може открито да отрича резултатите от световната победа в антифашистката война

 

-     Н. Пр. Гуо Йеджоу посланик на Китай в България  

 

Въпрос: Прави ни впечатление, че в последно време ескалираха противоречията между Китай и Япония по отношение на островите Дяоюй­дао. Ваше превъзходителство, бихте ли ни разказали от какво са породени проблемите, свързани с тези острови? 

Отговор: Островите Дяоюй­дао още от древността са били изконна китайска територия. Още в началния период на династията Мин тези острови са били включени в границите на Китай. По време на династиите Мин и Цин, Китай е имал суверенитет над Дяоюй­дао и прилежащите острови. В картите от ХІХ в., изработени от Япония, Англия и др., островите Дяоюй­дао са ясно обозначени като китайска територия. Във всички периоди преди новата и най-нова история, Япония никога не е повдигала каквито и да било претенции към островите Дяоюй­дао. 

През 1895 г. Япония, възползвайки се от ситуацията по време на Китайско-Японската война, незаконно отнема Дяоюй­дао и прилежащите острови и принуждава правителството на династията Цин да подпише неравноправен договор, според който се преотстъпват „целият остров Тайван и прилежащите му острови". След края на Втората световна война, в съответствие с „Деклaрацията от Кайро", „Потсдамската декларация" и други международноправни документи, Китай си възвръща окупираните от Япония територии, включително остров Тайван. Дяоюй­дао и прилежащите острови по силата на международното право вече са върнати на Китай.„Деклрацията от Кайро" и „Потсдамската декларация" са огромно достижение на световната антифашистка борба, те са важна опора на международния ред след Втората световна война, това ясно е изложено и в „Акта за капитулация на Япония" от 1945 г.

През 1951 г. Япония, САЩ и други страни подписват едностранно Договора от Сан Франциско, според който архипелага Рюкю (т.е. съвременният остров Окинава) се предава под управлението на САЩ . През 1953 г. американското правителство на Рюкю самоволно разширява сферата на владение, като включва към нея принадлежащите към китайската територия острови Дяоюй­дао. В „Споразумението за връщане на остров Окинава" от 1971 г. Япония и САЩ отново самоволно включват Дяоюй­дао и други острови в състава на „възвърнатите острови". Китайското правителство от самото начало решително се противопоставя и не признава скритото и незаконно присвояване от страна на Япония и САЩ на китайски територии.

Въпрос: От толкова години насам ние също сме чували по нещо за териториалните споровете между Китай и Япония относно островите Дяоюй­дао, но защо именно в последно време този проблем доведе до такова изостряне на отношенията между двете страни?       

Отговор: По време на преговорите за нормализиране на китайско-японските отношения и подписването на Договора за мир и приятелство между Китай и Япония, предишното поколение държавни ръководители на двете страни се концентрират върху общата рамка на двустранните отношения, като постигат важен консенсус и разбирателство относно това, „въпросът за островите Дяоюй­дао да бъде оставен за по-нататъшно разрешаване". Този консенсус създаде предпоставки и условия за нормализирането на китайско-японските отношения, а в последващите 40 години за  значително развитие на двустранните връзки, за стабилността и спокойствието в Източноазиатския регион в течение на тези 40 години.

Но през последните няколко години японското правителство непрекъснато провокира инциденти във връзка с островите Дяоюй­дао. А от тази година се раздухва идеята на дес­ните сили за „купуване" на ост­ровите, след което правителството излезе с позицията да закупи Дяоюй­дао и прилежащите му от север и юг малки острови и да извърши т.нар. „национализация". Това е тежко нарушение на териториалния суверенитет на Китай и сериозно накърняване на националното чувство на 1.3 милиарда китайски граждани, това е и сериозно погазване на историческите факти и международния правен ред и естествено ще предизвика решително отхвърляне и категорично противопоставяне от страна на китайското правителство и китайския народ, а освен това ще нанесе сериозен удар на двустранните отношения. 

Въпрос: Каква е позицията на китайското правителство по този въпрос? Как смята то да разреши възникналите противоречия между Китай и Япония по отношение на островите Дяоюй­дао?

Отговор: Китайското правителство винаги е смятало, че развитието на стратегически паритетни отношения между Китай и Япония отговаря на коренните интереси на двете страни и двата народа и е от полза за запазването на мира, стабилността и развитието в региона. Китайската страна счита, че така нареченото „закупуване на островите" от страна на японското правителство е напълно незаконно, недействително, то не може и в най-малка степен да промени историческия факт, че Япония извършва окупация на китайска територия, в ни най-малка степен не променя териториалния суверенитет на Китай върху островитеДяоюйдао и прилежащите острови. Ние се надяваме да разрешим проблемите чрез мирен диалог, но за това е необходимо японската страна и китайската страна да тръгнат в едно направление и да положат съвместни усилия. Японската страна трябва да осъзнае ясно ситуацията и да предприеме реални действия, за да поправи своята грешка, и в никакъв случай да не подценява възможностите, решимостта и волята на китайското правителство и китайския народ да защитава териториалния суверенитет на страната.     

Това, което особено следва да подчертаем е, че позицията и действията на Япония по отношение на островитеДяоюйдао са в разрез с целите и принципите на Устава на ООН, това показва, че по същество Япония не може да направи пълна самооценка и анализ на историята на японския милитаризъм и агресия, а се опитва да отрече  резултатите от световната победа в антифашистката война, да отправи предизвикателство срещу световния ред, установен след Втората световна война. Японската страна не бива да подценява волята и решимостта на международната общност да защитава резултатите от антифашистката война. Япония трябва да спре прикривайки се зад невинно лице да мами международната общност. Това, което не може да получи в споровете си с Китай, японската страна още по-малко би могла да извоюва на международната арена.