на 28-ми февруари вестник „СЕГА" публикува статията на Н.Пр. Гуо Йеджоу, посланик на Китай в България под заглавието „Китай тръгна към осъществяването на 'китайската мечта'", както следва:

 

 

Отминалата неотдавна година на Дракона имаше особено значение за Китай. Китайската икономика осъществи напредък в условия на стабилност, жизненото равнище на обществото значително се подобри. В края на миналата година Китайската комунистическа партия /ККП/ успешно проведе ХVIII-я си общ конгрес, на който беше избрано новото ръководство на ЦК на ККП, бяха начертани плановете за бъдещото развитие на Китай, бяха утвърдени целите и задачите за цялостно изграждане на заможното общество и задълбочаване процеса на реформи и отваряне към света. През март тази година ще бъдат проведени регулярните "две сесии" - на Общокитайското събрание на народните представители и на Китайския народен политически консултативен съвет, ще бъде определен новия политически курс на реформи и развитие на страната, ще бъдат избрани и лидерите на новото правителство на Китай. Страната сега върви с широки стъпки към осъществяването на "китайската мечта", на едно велико възраждане на китайската нация.

В момента световната икономика е все още в период на спад. Публикуваните от МВФ данни показват, че за 2012 г. ръстът на световната икономика е едва 3.3%, като ръстът на развитите икономики е 1.3%, а в Еврозоната се наблюдава отрицателен ръст от 0.4%. Глобалната икономическа и финансова криза неизбежно се отрази и върху Китай. През 2012 г. ръстът на БВП на страната е 7.8%, като за първи път през последните 13 години спадна под нивото на 8%.

По въпроса за перспективите на икономическото развитие на Китай винаги са съществували и твърде оптимистични, и твърде песимистични възгледи, независимо по какви причини са били формирани те.

Гореизложените статистически данни сякаш в определена степен биха могли да потвърдят твърде песимистичните възгледи по въпроса. Но трябва да обърнем внимание, че понижаването на ръста на БВП на Китай се дължи не само на спада във външното търсене, то е и резултат от макроикономическия контрол и преструктурирането на китайската икономика. Или с други думи, етапът на развитие, в който единственият стремеж беше постигане на бърз икономически растеж, вече е приключил. В бъдеще Китай ще се стреми повече към качество и устойчивост на растежа, също и към рационалност на движещите сили на растежа. Всъщност, чрез провеждането на гореспоменатите политики, преструктурирането на китайската икономика вече има реален напредък. През последните 10 години третият сектор на икономиката повиши с 11% своя дял в обема на БВП, коефициентът на урбанизацията се повишава ежегодно с 1.2%, а енергопотреблението на единица БВП се понижава, макар че не всички са напълно доволни от темповете на това понижаване.

Предвид всичко това, основите за развитие на китайската икономика са здрави, тя има все така огромен потенциал и пространство за растеж. Да вземем за пример само незавършеният процес на урбанизация на страната: През 2012 г. коефициентът на урбанизация се повиши с 1.2% и превиши 50%. Все още има над 100 милиона селско население, което очаква по-добро жизнено равнище и по-добри услуги. А всеки добавен един процент на урбанизация означава, че около 13 милиона души започват един по-добър живот. А това е огромен потребителски пазар, огромен потенциал на вътрешното търсене, силен двигател на растежа.

Привържениците на твърде оптимистичните възгледи за развитието на Китай ще цитират факти като този, че "през 2012 г. общият обем на търговията на Китай за първи път надхвърли този на САЩ". Това бе многократно цитирано и в българските медии. Но според китайската митническа статистика обемът на търговията със стоки за 2012 г. е бил 3.86676 трилиона долара, с ръст от 6.2% в сравнение с предходната година, като растежът е паднал с 16.3% в сравнение с предходната година. В баланса между вноса и износа положителното салдо възлиза на 231.1 млрд. долара. Според статистическите критерии, прилагани от китайската страна, износът се изчислява на база FOB цена, а вносът - на база CIF цена, което отговаря на критериите, използвани от Световната търговска организация. Ако използваме статистическите стандарти, приети от СТО, то общият обем на търговията със стоки на Китай за 2012 г. би трябвало да е с 15.64 млрд. долара по-малък от този на САЩ.

Търговията между Китай и ЕС е в размер на 546.04 млрд. долара, което е спад от 3.7%, а търговията между Китай и САЩ е в размер на 484.68 млрд. долара, което е ръст от 8.5%. В двустранните търговски връзки с другите основни партньори, с изключение на търговията с Япония, която показва известен спад, търговският обмен със страните от АСЕАН, континенталната част на Китай с Хонгконг, както и с Русия и с Бразилия бележат ръст. Следва да отбележим, че поради настъпилия спад на външното търсене, Китай не успя да осъществи заложените цели за ръст в търговията в размер на 10%, но все пак ръстът е по-висок от глобалния ръст на търговията в размер на 2.5%.

Добрите перспективи за развитие на китайската икономика разкриват и нови пространства за разширяване на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България. Чрез общите усилия на правителствата и бизнеса на двете страни през 2012 г. двустранното търговско-икономическо сътрудничество отвори нова страница. По статистика на китайската страна, двустранният търговски оборот за 2012 г. достигна 1.895 милиарда долара, с годишно увеличение от 29.4%, което значително превишава ръста на външната търговия на България като цяло. Това, което особено привлича вниманието, е отчетеният ръст на износа на България за Китай в размер на 83%. Така Китай вече е един от десетте най-големи търговски партньори на България.

Трябва да имаме предвид, че в търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България съществува все още голям потенциал, който може да бъде реализиран. През 2012 г. китайският премиер предложи дванадесет мерки за по-нататъшно развитие на приятелското и практическо сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Те включват създаване на специална кредитна линия от 10 млрд. долара, фонд за инвестиционно сътрудничество Китай - Централна и Източна Европа от 500 млн. долара, съвместно изграждане на икономически и технологични зони и др. Много китайски инвеститори в момента обсъждат как да се възползват от преференциите и затова вярвам, че в бъдеще ще има още повече китайски компании, които ще инвестират в България. Радващо е, че българското правителство и главните градове в страната проявяват огромен интерес за сътрудничество с Китай.

Превръщането на този интерес и желание за сътрудничество в реални резултати е неотделимо от взаимното доверие на политическо равнище и комуникацията на информационно ниво. Необходимо е правителствата на двете страни да изградят добронамерена, стабилна, прозрачна и предвидима политическа среда за двустранното практическо сътрудничество.

Ето само един пример: По време на китайска Нова година по лунния календар, която премина съвсем скоро, китайците са похарчили в чужбина общо около 7.2 млрд. долара, като почти половината от това потребление е реализирано в Европа. За да може част от тези средства да бъдат насочени към България, Китай и България имат да свършат още много, много неща.

Затова през 2013 г. имаме основание и необходимост да работим с двойно повече усилия.