Н. Пр. Дун Сяодзюн, посланик на КНР 

На 1 април се проведе 23-ата среща на върха на лидерите на Китай и Европейския съюз. Тя се състоя във видео формат и в нея участваха от китайска страна председателят Си Дзинпин, а от европейска – председателите на Европейския съвет Шарл Мишел и на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това бе първата китайско-европейска среща за последните близо две години и най-важният обмен на такова високо ниво през настоящата. Тя има голямо значение и привлече широко внимание.

По време на срещата лидерите проведоха задълбочен обмен на мнения по въпроси на китайско-европейските отношения, диалога и сътрудничеството в различни сфери, както и по актуални международни и регионални проблеми и подобриха разбирането си за позициите на другата страна. Те постигнаха широк консенсус и очертаха стратегическите приоритети за следващия етап в отношенията между Китай и Европейския съюз, давайки тласък на диалога и сътрудничеството им в различни области. Председателят Си Дзинпин потвърди визията за Китай и ЕС като „две големи сили“, „два големи пазара“ и „две велики цивилизации“ и изрази мнението си в четири аспекта за това как трябва да бъде разрешена кризата около Украйна, които не само показаха насоката за насърчаване устойчивото развитие на китайско-европейските отношения, но и са важна гледна точка как те да бъдат правилно разглеждани и по-добре управлявани в днешната сложна и трудна международна обстановка.

Преди всичко, като две големи независими сили в света, диалогът и сътрудничеството между Китай и Европа носят позитивна енергия за глобалния мир и стабилност. Китай и Европейският съюз представляват съответно най-голямата развиваща се държава и общността от най-развити страни. В този план, устойчивите отношения помежду им имат важно значение за мира, стабилността и развитието в целия свят. Днес, когато войната се върна в Европа, мирът е изправен пред рискове от разкол и конфронтация, а факторите, създаващи нестабилност и неопределеност се усилват, макар Китай и ЕС да имат различия, консенсусните теми помежду им са много повече, а сътрудничеството е по-силно от противопоставянето. Китайско-европейските отношения притежават вътрешна сила, която да не им позволи да изпаднат в хаос. Например, по въпроса за Украйна, нито Китай, нито ЕС биха искали да виждат човешки жертви, надяват се да бъдат прекратени огъня и войната час по-скоро и следват духа на хуманитаризма. Затова, колкото по-сложни и неспокойни са времената, толкова повече европейската страна ще се нуждае да формира независимо разбиране и следва самостоятелна политика към Китай. Европейският съюз и Китай не трябва да се отказват да гледат един на друг от стратегическа гледна точка, те трябва да съхранят своята независимост, обективност и рационалнен поглед, да противостоят на възраждането на мисленето в категориите на блоковата конфронтация, да противодействат на създаването на нова Студена война и осигурят някои фактори за стабилизиране на неспокойната ситуация в света.        

На следващо място, като два големи пазара, способстващи за съвместното развитие, взаимноизгодните отношенията между Китай и Европа дават силен тласък за по-нататъшно задълбочаване на икономическата глобализация. Като страни, възползващи се от икономическата глобализация и свободната търговия, и Китай и Европейския съюз са отдадени на защитата на основаната на правила многостранна търговска система, и са против едностранността и протекционизма. През 2021 г. стокообменът между Китай и Европейския съюз достигна 828,1 милиарда долара или ръст от 27,5% на годишна база. За две поредни години Китай продължава да е най-големият търговски партньор на Европейския съюз. През първите два месеца на настоящата година китайско-европейската търговия запази добра динамика на развитие, достигайки обем от 137,16 милиарда долара, и превръщайки Европейския съюз отново в най-големия търговски партньор на Китай. Над 50 000 товарни влака са пътували между Китай и Европа, а влизането в сила на споразумението за взаимна закрила на географските указания помогна по-висококачествени и специфични продукти да стигнат до двата пазара. Практиката показва, че новите идеи и модели за развитие на Китай и икономическата и търговска политика на ЕС, базирана на „отворена стратегическа автономия“, преследват едни и същи цели, правейки възможно двете страни да обвържат в дълбочина своите стратегии за развитие и разширят още повече сътрудничеството си в различни области като търговия, инвестиции, финанси, енергетика и екология, заедно да играят ролята на „два двигателя“ за световния икономически растеж.

Накрая, като две велики цивилизации, способстващи за напредъка на човечеството, солидарността и сътрудничеството между Китай и Европа играят ключова роля за справяне с глобалните проблеми. Освен кризата в Украйна, по време на срещата си лидерите разминаха мнения и бе постигнат консенсус за съвместна реакция на световните предизвикателства като пандемията от COVID-19, климатичните промени и опазването на биологичното разнообразие. За пореден път стана ясно, че в бурните вълни на глобалната криза страните не са в 190 малки лодки, а на голям кораб с обща съдба. Малката лодка не може да устои на ураганите и вълните, докато големият кораб ще премине през тях. Сблъсквайки се със сериозни и важни глобални проблеми, като люлки и представители на източната и западната цивилизации, Китай и Европейския съюз допринасят за реализирането на Парижкото споразумение, ръководят заедно сътрудничеството в областта на биоразнообразието и се подкрепят в усилията за преодоляване на епидемията от COVID-19. В бъдеще двете страни са длъжни да продължат да укрепват връзките и координацията помежду си, да следват концепция за глобално управление, основана на принципите на консултациите, съвместното изграждане и използване, да работят заедно за преодоляване на трудностите.  

Както заяви председателят Си Дзинпин в речта си на 1 април 2014 г. в Колежа на Европа в Брюж: „Китай е готов да положи нужните усилия заедно с Европейския съюз, за да разпръснем облаците на войната, скриващи слънцето на мира, да стоплим на огъня на просперитета намиращата се в застой след кризата световна икономика и да съдействаме за това човечеството да поеме по пътя на мирното развитие и взаимноизгодното сътрудничество“. Днес това изглежда като глас, достигнал до нас по тунел на времето, и придаващ нов смисъл на настоящите китайско-европейски отношения. Вярвам, че докато и двете страни поддържаме правилно разбиране едни за други, показваме взаимно уважение, водим диалог, сътрудничество и реализираме общи ползи, ние несъмнено ще продължим да допринасяме за ново развитие на нашите отношения и да даваме дължимия принос за мира и напредъка в света на Китай и Европа като две големи сили, два големи пазара и две велики цивилизации.