Contact Us  
 начало > новини
Реч на Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн, посланик на КНР в България в кръгла маса за тайванския въпрос
2022-08-15 20:28

Уважаеми дами и господа, приятели,

Най-напред, добър ден на всички! Благодаря Ви, че сте днес тук на тази кръгла маса. Неотдавнашната визита на председателката на Камарата на представителите на САЩ г-жа Нанси Пелоси в Тайван и ответните мерки на Китай, станаха гореща тема на всички големи медии, както и вярвам, че всички присъстващи тук сте се интересували от нея. Трябва да кажа обаче, че американската страна разпространи голямо количество невярна информация по въпроса, затова е необходимо да бъдат изяснени фактите и погледнем истината в очите. 

На 2 август, независимо от острата съпротива и демарши от китайска страна, г-жа Пелоси посети Тайван. С това си действие тя демонстрира незачитане на принципа за “един Китай” и договореностите в трите китайско-американски комюникета, подкопа сериозно политическата основа на нашите взаимоотношения, наруши грубо суверенитета и териториалната цялост на Китай, нанесе ущърб на мира и стабилността в района на Тайванския проток и не на последно място отправи погрешен сигнал към сепаратистките сили, стремящи се към независимост на острова. Китай се обяви решително против това поведение на г-жа Пелоси и го осъди категорично. Бих искал да използвам днешната възможност, за да разясня китайската позиция, както и да призова всички да се изкажат свободно и проведем откровена дискусия. 

I. Тайван е част от Китай и това е безспорен и непроменим факт

1. Историческа перспектива. Тайван е част от Китай още от древността. Най-ранното споменаване на острова е през 230 г. в трактата “Описание на прибрежните земи” от пълководеца и държавник Шън Ин. От 1335 г. императорското правителство на Китай започва да въвежда управление и да администрира архипелага Пънху и остров Тайван. През 1885 г. Тайван е обявен официално за двайсетата провинция на Китай от централното правителство на Династията Цин. 

През април 1895 г., след като претърпява поражение в Първата японско-китайска война, Китай е принуден от Япония да ѝ отстъпи Тайван и архипелага Пънху. По време на Антияпонската война през 30-те и 40-те години на миналия век Комунистическата партия на Китай поставя ясно своите искания за връщането на острова. В 1943 г. правителствата на Китай, САЩ и Великобритания слагат подписите си под Декларацията от Кайро, в която се посочва, че цел на трите държави е на Китай да бъдат върнати отнетите му от Япония територии, като североизточната част на Китай, Тайван и архипелага Пънху. Потсдамската декларация от 26 юли 1945 г., подписана от Китай, САЩ и Великобритания, и към която по-късно се присъединява Съветския съюз, потвърждава, че “условията в Декларацията от Кайро трябва да бъдат изпълнени”. През септември същата година Токио подписва акта за своята капитулация и обещава “да изпълнява добросъвестно задълженията, предвидени в Потсдамската декларация”. На 25 октомври 1945 г. китайското правителство обявява “възстановяване на суверенитета над Тайван”, и провежда в Тайпе церемонията по приемане на японската капитулация. Така, в резултат на редица юридически обвързващи международни документи де юре и де факто Китай си връща Тайван.

На 1 октомври 1949 г. е обявено установяването на Китайската народна република, чието правителство заменя това на предишната Китайска република като единственото законно и представляващо цял Китай. Тази промяна на режима не променя статута на Китай като субект на международното право, нито неговата териториална цялост и суверенни права, включително над Тайван. Поради продължителната гражданска война между Комунистическата партия на Китай и Гоминдана, и намесата в нея на външни сили, двете страни на Тайванския проток се оказаха в особено състояние на дългосрочно политическо противопоставяне, но суверенитетът и териториалната цялост на Китай никога не са били и няма да бъдат разделяни. Статутът на Тайван като част от територията на Китай никога не се е променял и няма да бъде допуснато това да се случи. 

2. Юридическа перспектива. Принципът за “един Китай” е признат в Резолюция № 2758 на Общото събрание на ООН и представлява базова норма на международните отношения, както и неотменима част от международния ред след края на Втората световна война. 

През октомври 1971 г., 26-ото Общо събрание на ООН прие Резолюция № 2758, която постановява “да бъдат възстановени всички права на Китайската народна република и да се признае правителството ѝ като единственият законен представител на Китай в Организацията на обединените нации, и да се отстранят незабавно представителите на Чан Кайшъ от мястото, което те незаконно заемат в Организацията на обединените нации и във всички свързани с нея организации”. Тази резолюция урежда веднъж завинаги политическите, правните и процедурните въпроси на представителството на Китай в ООН и обхваща цялата страна, включително Тайван. Освен това се посочва, че Китай има едно единствено място в ООН, така че няма такова нещо като „два Китая“ или „един Китай и един Тайван“. Впоследствие, специализираните агенции на ООН приеха допълнителни резолюции за възстановяване на законното място на Китайската народна република и отстраниха представителите на тайванските власти. В официалното становище на Службата по правни въпроси към Секретариата на ООН се посочва ясно, че „Организацията на обединените нации счита „Тайван“ за провинция на Китай без отделен статут“, а „властите“ в „Тайпе“ не се разглеждат като ползващи се със статут на правителство, под каквато и да е форма“. Названието, което ООН използва за острова е “Тайван, провинция на Китай”. Към момента 181 държави от целия свят, включително Съединените щати, са установили дипломатически отношения с Китай на основата на признаването на принципа за “един Китай”.  

3.Китайският народ се стреми към обединението на родината и това е фундаментален интерес на нашата нация.

Стремежът към единство и противодействие на разделението винаги са били основни ценности за китайската нация в процеса на нейното пет хилядолетно историческо развитие. Те са станали отдавна част от духа на нашата нация. Тайванските ни сънародници се стремят също към мир, развитие и щастие, а желанието за по-добър живот е общо за всички от двете страни на Тайванския проток. Тайванският въпрос е резултат от националната слабост и хаос и той ще бъде разрешен с реализирането на националното възраждане. Постигането на мирно обединение на основата на принципа “една държава, две системи” ще заложи нов фундамент за развитието и напредъка на Китай и осъществяване на великото национално възраждане. Това ще създаде огромни възможности за икономическото и социално развитие на Тайван, ще донесе осезаеми ползи за мнозинството тайванските сънародници. 

II. Визитата на г-жа Пелоси е сериозна и необмислена политическа провокация

1. Нарушаване на поети ангажименти. Съединените щати нарушиха грубо поети от тях ангажименти в трите съвместни комюникета между нашите страни. С Шанхайското комюнике от 1972 г. Вашингтон призна ясно, че всички китайци от двете страни на Тайванския проток поддържат позицията, има само един Китай и че Тайван е част от Китай. В комюникето за установяване на дипломатически отношения от 1979 г. САЩ декларираха недвусмислено, че признават правителството на Китайската народна република като единственото законно правителство на Китай и обещаха в този контекст да поддържат културни, търговски и други неофициални отношения с народа на Тайван. В комюникето от 17 август 1982 г. за установяване на дипломатически отношения, САЩ признаха правителството на Китайската народна република за единственото законно правителство на Китай и декларираха, че съществува само един Китай и Тайван е част от него. Освен това Вашингтон потвърди, че няма намерение да нарушава суверенитета и териториалната цялост на Китай, нито да се намесва във вътрешните му работи, както и да не преследва политика за “два Китая” или “един Китай и един Тайван”. Тези три комюникета са политическата основа на китайско-американските отношения. По време на телефонни разговори през ноември 2021 г. и март тази година, президентът Джо Байдън се ангажира пред председателя Си Дзинпин страната му да не се стреми към нова Студена война с Китай, да не се опитва да променя китайската политическа система, да не формира антикитайски съюзи и да не подкрепя независимост на Тайван. Като страна САЩ могат да имат само една външна политика.       

2. Подмяна на реалностите: опит чрез неистини да се прехвърли отговорността върху китайската страна. САЩ твърдят, че Китай е този, който ескалира ситуацията, но най-базовия факт е, че Вашингтон първи отправи провокация по отношение на тайванския въпрос и наруши грубо китайския суверенитет и териториална цялост. Американската страна изтъкна, че вече има прецедент, свързан с посещение на ръководител на Конгреса в Тайван, но за всички е ясно, че не може минали грешки да бъдат използвани като оправдание за тяхното повторение днес. Друга теза на Вашингтон е, че посещението на г-жа Пелоси е изцяло нейно лично решение. Бидейки трета по ранг в държавната йерархия на САЩ, тя пътуваше с американски военен самолет и заяви от името на своята държава, че това е официална визита. Американската страна твърди, че обявеното от Китай прекратяване на двустранното сътрудничество в множество области вреди не само на САЩ, но и на целия свят. Изправен пред умишлените провокации на Вашингтон обаче, Китай нямаше друг избор, освен да защити своя суверенитет и териториална цялост. САЩ от една страна накърняват сериозно ключови китайски интереси, а от друга търсят сътрудничество с нас, когато имат нужда. Къде по света в подобно поведение се смята, че има здрав смисъл? Като голяма отговорна страна, Китай ще продължи, както винаги е правил, да участва активно в международното сътрудничество, например в борбата с климатичните промени, и да дава своя принос за справяне с глобалните предизвикателства. Ние смятаме, че САЩ също трябва да поемат своите международни отговорности и задължения и да се въздържат от това да търсят оправдания за грешките си. 

3. Политически манипулации: преекспониране на наратива за “демокрацията срещу авторитаризма” и преследване на тази база на геостратегически цели. Г-жа Пелоси заяви, че “днес светът е изправен пред избор между авторитаризъм и демокрация” и декларира, че визитата на водената от нея делегация от конгресмени в Тайван има за цел да покаже твърдата подкрепа на Вашингтон за тайванската демокрация. Действията на г-жа Пелоси обаче нямат нищо общо със защита на демокрацията, а точно обратното – те нарушават суверенитета на Китай, подкопават неговата стабилност и са част от стратегията за сдържане на китайското развитие. Това ги превръща в неприкрита политическа манипулация. В проучване на общественото мнение на тайванската медия UDN две трети от анкетираните заявиха, че не приветстват визита на г-жа Пелоси на острова, смятайки, че такава само ще застраши мира и стабилността в района. Раздуването от г-жа Пелоси и други американски политици в международен план на наратива за “демокрацията срещу авторитаризма” е всъщност връщане към манталитета от годините на Студената война и показалата се като невярна концепция за игра с нулев резултат. Той представлява използване на идеологията и ценностите като инструмент за налагане на тесни интереси и преследване на геостратегически цели. От 2001 г. досега САЩ започнаха в името на демокрацията войни в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия, резултатът от които е стотици хиляди жертви, милиони пострадали и десетки милиони хора, принудени да напуснат домовете си. Това, което г-жа Пелоси извърши е абсолютно същото, демонстрирайки за пореден път уродливото лице на Съединените щати като фалшива демокрация и на практика хегемон, а това несъмнено ще бъде осъдено и отхвърлено от международната общност.  

  

III. Ответните мерки на Китай са законни, необходими и адекватни

Ответните мерки на Китай са законен отговор на грубата намеса на Съединените щати в нашите вътрешни работи. През изминалите над четири месеца Китай заявяваше неколкократно по различни канали пред Вашингтон, че е категорично против намарението на г-жа Пелоси да посети Тайван. Всички наши предупреждения бяха игнорирани от американската страна, която продължи по поетия път и това доведе до сериозна ескалация на отношенията. Действията на САЩ са неприкрита провокация и сериозно нарушение на суверенитета на Китай. Ако Пекин остане равнодушен към постепенното вмешателство на Вашингтон във вътрешните му дела и не се противопостави на безотговорните действия, нанасящи ущърб на неговия суверенитет, това ще обезсмисли целите в Устава на ООН и основните норми на международните отношения като уважение на суверенитета и териториалната цялост.

Ответните мерки на Китай са необходим отговор на намерението на Вашингтон и Тайпе да променят статуквото в района на Тайванския проток. През последните години САЩ разшириха връзките с тайванските власти, укрепиха значимите контакти с тях и продават сериозни количества оръжия на Тайван, помагайки му да подобри способностите си за водене на асиметрична война, като същевременно поддържат сепаратистките сили, стремящи се към независимост на острова. Преамбюлите и заключителните части към документи, свързани с политиката за “един Китай” стават все по-дълги. САЩ приеха едностранно Закон за отношенията с Тайван, т. нар. “шест гаранции” по отношение на Тайван и други подобни неща, които Китай не е признал и срещу които се обявява още от самото начало. Ръководството на управляващата в Тайван Демократична прогресивна партия отказва да признае “Консенсуса от 1992 г.” между Пекин и Тайпе, стреми се упорито към “постепенна независимост на Тайван” и прави усилия за “декитаизация” на острова. Всичко това е видно за цялата международна общност и по тази причина над 100 страни потвърдиха публично подкрепата си към политиката за “един Китай”, както и своето разбиране и поддръжка за законната позиция на Пекин. Генералният секретар на ООН г-н Антониу Гутериш подчерта ясно, че ООН ще продължи да се придържа към Резолюция № 2758 на Общото събрание.    

Ответните мерки на Китай са адекватен отговор на умишленото рушене на мира в района на Тайванския проток от страна на САЩ. Съединените щати имат навика да създават проблем, който после да използват за постигането на свои стратегически цели. Има знаци, че планирайки визитата на г-жа Пелоси, Вашингтон се опитва да я използва като възможност за увеличаване на военното си присъствие в региона, а това трябва да бъде следено много внимателно и да не бъде допуснато от страните там. В момента американската страна и някои от съюзниците ѝ обвиняват Китай, че реакцията му е била “прекалена”, но това повдига следния въпрос – ако са загрижени наистина за мира и стабилността на региона, защо не разубедиха г-жа Пелоси за визитата? САЩ са тези, които създадоха провокацията, а настоящите и бъдещи комплексните ответни мерки, които Китай предприема са необходими, навременни и плод на внимателна оценка. Те са насочени към защита на суверенитета и националната сигурност и са в съответствие с международното и вътрешно законодателство. Мерките представляват предупреждение към провокаторите и защитават мира и стабилността в района на Тайванския проток. 

Уважаеми дами и господа, приятели,

На 10 август китайското правителство представи бяла книга, озаглавена “Тайванският въпрос и делото за обединението на Китай в новата епоха”. В нея са изложени подробно политики и предложения на Комунистическата партия на Китай и китайското правителство за обединението на родината в нова ера, което показва силната воля и решителност на Комунистическата партия на Китай и китайския народ към обединението на родината. Ние подготвихме също версия на английски за участниците в кръглата маса, надявайки се тя помогне на хората от различни кръгове у нас и в чужбина да разберат правилно тайванския въпрос. Тук бил искал да подчерта:

Първо, Тайван е част от Китай и това е безспорен и непроменим факт. В света само има един Китай. Тайван е част от Китай още от древността.

Второ, позицията на Комунистическата партия на Китай и китайското правителство за твърдо насърчаване на пълното обединение на родината винаги е била една и съща. „Мирно обединение и една държава, две системи“ е нашата основна политика за разрешаване на тайванския въпрос. Ние сме готови да продължим да се стремим към мирно обединение с най-голяма искреност и максимални усилия. Ако сепаратистките сили, стремящи се към независимост на острова или външните сили ни провокират и принудят, дори нарушат червената линия, ще вземем решителни мерки. Това ясно отговаря на въпроса на международната общност каква е основната политика по въпроса за Тайван и разбива всякакви илюзии на сепаратистките и външни сили, които се опитват да разделят Китай.

Трето, принципът за „един Китай“ не може да бъде изкривен или оспорен.

Четвърто, историческият процес на пълно обединение на родината е неудържим. Националното обединение е историческата необходимост за китайската нация да премине към великото възраждане. Постигането на мирно обединение на двете страни на Тайванския проток е не само благословия за китайската нация и китайския народ, но и благословия за международната общност и хората по света. Всеки или която и да е сила, която иска да се намеси във вътрешните работи на Китай и да попречи на великата кауза за обединението на Китай, със сигурност ще бъде счупен си главата пред стоманената Велика стена, построена от повече от 1,4 милиарда китайци!

Уважаеми дами и господа, приятели,

Ние подготвихме също версия на английски за участниците в кръглата маса, надявайки се тя ви помогне да разберете правилно тайванския въпрос. Готови сме, заедно с всички онези, които обичат мира и отстояват справедливостта, да се противопоставим на всички думи и дела, представляващи намеса във вътрешните работи на Китай, на всякакви рисковани действия, които подриват мира в района на Тайванския проток. Ще защитаваме заедно целите и принципите, залегнали в Устава на ООН и ще поддържаме регионалната стабилност и мира в целия свят. 

Благодаря за вниманието! Приветствам всеки, който желае, да се изкаже или да зададе своите въпроси.


Suggest To A Friend
  Print