На 11 ноември 2022 г. Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн, посланик на Китай в България даде специално интервю за сайта „Посока“ и отговори въпросите свързани с 20-ия Национален конгрес на Комунистическата партия на Китай, китайска външна и икономическа политика, геополитическата ситуация, инициативата „Един пояс, един път“ и перспективата за сътрудничество между Китай и България.  Цялото интервю:

1.Какво е значението на ХХ конгрес на ККП за развитието на Китай и света? Кои са основните цели, които конгресът поставя пред китайското общество?

Двайсетият конгрес на КПК очерта пътя за по-нататъшното развитие на Китай и даде силен тласък за приятелството сътрудничество с останалите страни по света. В доклада на Си Дзинпин пред конгреса бе посочено ясно, че главната задача на КПК е да обедини и ръководи народа в усилията за превръщането на Китай в модерна и съвременна социалистическа държава и реализиране целта на второто столетие, да всеобхватно насърчи великото национално възраждане чрез модернизация от китайски тип.

В доклада се казва също, че светът е изправен пред безпрецедентни исторически промени, на чийто фон Китай трябва да продължи с политиката си за отваряне към света, да следва неотклонно стратегия за взаимноизгодна откритост и да продължи да използва новото си развитие, за да предоставя на света нови възможности и съдейства за изграждането на отворена световна икономика, и вярваме, че това ще донесе повече ползи за хората от целия свят. Китай подкрепя икономическата глобализация, либерализацията и улесняването на търговията и инвестициите, ще продължи да насърчава двустранното, регионално и многостранно сътрудничество, ще съдейства за координиране на международната макроикономическа политика, ще работи заедно с останалите държави за създаването на благоприятна среда и култивирането на нов импулс за глобалното развитие.

2.В света вече се говори за преодоляване на пандемията от Ковид 19. Ще успее ли Китай да навакса забавянето на темповете за растеж, предизвикани от болестта, и да постигне поставените по-рано цели, а именно - през настоящето десетилетие да настигне и надмине САЩ по стойността на произведения брутен обществен продукт?

На ХХ конгрес на КПК бе казано ясно, че следващите пет години ще бъдат ключови за началото на работата по всеобхватното изграждане на модерна социалистическа държава и това ще бъде основната позиция на Китай през този период. Макар нашата икономика да изпитва известни проблеми и натиск, като цяло продължава тенденцията към възстановяване на ръста ѝ. През третото тримесечие БВП на Китай нарасна с 3,9% на годишна база, а темповете на растежа се увеличиха с 3,5 процентни пункта в сравнение с второто тримесечие, демонстрирайки устойчивостта на икономиката. Ситуацията със заетостта е стабилна, а нивото на безработица на база проучвания в определени градове през септември бе 5,5%. Благодарение на добрата реколта от зърнени култури, стабилните доставки на въглища и електроенергия, инфлацията остана ниска – през септември индексът на потребителските цени нарасна с 2,8%, а индексът на цените в производството – с 0,9% в сравнения със същия месец на предходната година.  

Китай разполага с огромен пазар, нивото на урбанизация все още има много накъде да се подобрява, а потребителското търсене на хората със средни доходи непрекъснато нараства. Китай разполага с най-многобройния в света инженерен и технически персонал и изгради завършена съвремена промишлена система и висококачествена инфраструктурна мрежа. Научните и технологични иновации в страната са в подем, а структурната реформа на предлагането се задълбочава, което ще засили динамиката на икономическия растеж. Потенциалният темп на растеж на китайската икономика ще остане в разумни граници. Китайската икономика е важен двигател на световния икономически растеж и ще продължи да дава силен тласък на глобалната икономика.

3.Ще се включи ли Китай по-активно в световната геополитика? Каква роля ще играе модернизацията на Китайската народоосвободителна армия в този процес?

От 2012 г., когато XVIII конгрес на КПК се проведе, Китай винаги се е придържал солидарността, сътрудничеството, подкрепя и защитава общите интереси на мнозинството страни в света. Ние се включихме в реформирането и изграждането на системата за глобално управление с безпрецедентва широта, дълбочива и интензитет и способстваме за установяването на международни отношения от нов тип, основани на взаимно уважение, справедливост, взаимноизгодно сътрудничество и стремеж към изграждане на общност на споделена съдба за човечеството. В настоящата ситуация, когато се оказахме изправени пред различни и нови глобални предизвикателства, председателят Си Дзинпин излезе с няколко концепции и инициативи като Инициативата за глобално развитие и Инициативата за глобална сигурност, предложи китайския план за създаването на по-справедлива и разумна система за глобално управление и „пътна карта“ за действия за поддържане на общата сигурност и насърчаване на общото развитие.

Изграждането и развитието на националната отбрана и въоръжените сили на Китай изхожда изцяло от нуждите за защита на държавния суверенитет, сигурността и интересите на развитието. То не е насочено срещу и не представлява заплаха за нито една друга държава. Китайската армия винаги е била сила, на която КПК и народът могат да имат пълно доверие. Тя има самочувствието и способността да брани държавния суверенитет, националното единство и териториалната цялост, да окаже стратегическа подкрепа за реализирането на великото национално възраждане, както и да даде по-голям принос за мира и развитието в целия свят.     

4.Ще имаме ли многополюсен свят?

Двайсет и първия век е епоха, изпълнена с надежди, на задълбочаване на многополюсността в света, на икономическа глобализация, на информационното общество и културното многообразие. В същото време той е и сложна епоха. Светът навлезе в нов период на сътресения и огромни промени, които не сме виждали за последния век, и които ускориха неговата еволюция. Уставът на ООН определя основните принципи на съвременното международно право и основните норми на международните отношения, но на практика понякога организацията е възпрепятствана да изпълнява своята роля заради едностранни действия, стремеж към доминация и политика на силата. Всичко това прави трудно ефективното прилагане на целите и принципите, залегнали в устава на организацията.

В днешния глобализиран свят държавите отдавна са интегрирани една с друга и са се превърнали в общност на интереси. Всеки едностранен тормоз, който се опитва да запази собствената си монополна позиция, да изнудва постиженията в развитието на други страни и да потисне пространството за развитие на други страни, е обречен на провал. Китай подкрепя твърдо централната роля на ООН в международните дела, винаги следва и практикува многостранност в отношенията си със света, съдейства активно за неговата многополюсност, за демократизацията и върховенство на правото в международните отношения. Китай винаги е бил за това всички да следваме идеалите на ООН, посветил се е на усилията за мир и развитие на човечеството, работи за поддържането на мира, стабилността и просперитета на целия свят. В този смисъл, Китай ще си сътрудничи с останалите страни в съвместното насърчаване на многополюсността, икономическата глобализация и демократизацията на международните отношения, както и ще дава позитивен принос за изграждането на международни отношения от нов тип и общност на споделена съдба за човечеството.   

5.Каква е перспективата пред китайско-руските отношения? 

Под стратегическото ръководство на председателя Си Дзинпин и президента Путин, китайско-руските отношения винаги са успявали да запазят позитивна тенденция в развитието. Поддържана е всеобхватна стратегическа координация на високо ниво, която е модел за отношения между съвременните големи държави. Китайско-руските отношения се градят неизменно на принципите за неприсъединяване към блокове, избягване на конфронтация и ненасоченост към трети страни. Целта на това е да насърчим развитието на нашите две държави и донесем ползни на китайския и руския народи.

6.Остава ли идеята за "Новия път на коприната" основна външнополитическа цел? Какъв може според Вас да е приносът на България в този проект? 

За изминалите девет години, откакто стартира инициативата „Един пояс, един път“, Китай подписа над 200 документа за сътрудничество със 149 страни и 32 международни организации, разширявайки непрекъснато сферите на това сътрудничество и в неговите рамки бяха постигнати реални и съществени резултати. Преките инвестиции на Китай в нефинансови предприятия от страните в обхвата на инициативата надвишават 140 милиарда долара, задълбочава се взаимосвързаността помежду ни, разширяват се търговското, икономическото сътрудничество и културния обмен, а общият обем на търговията е на стойност 12 трилиона долара. В бъдеще ще се придържаме към целта за високи стандарти, устойчивост и благоденствието на хората, ще укрепваме основата на свързаност и сътрудничество, ще разширим ново пространство за международно сътрудничество и ще насърчим висококачественото развитие на инициативата „Един пояс, един път“.

България е важен възел от инициативата „Един пояс, един път“ на Балканите и активно подкрепя и участва в инициативата. Двете страни осъществиха ползотворно сътрудничество и проекти като демонстрационна зона на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа и „LuBan Workshop“ вървят добре. Инициативата донесе реална полза на страната, тъй като все повече типични български продукти като кисело мляко, вино, розово масло, влизат в китайските домове. Ако трябва да говорим за бъдещето, ние очакваме с нетърпение инициативата „Един пояс, един път“ да донесе повече ползи и на китайците, и на българите.

7.Как виждате перспективата на китайско-българското сътрудничество? Има ли неизползвани възможности и къде са те?

Докладът на 20-ия конгрес на Комунистическата партия на Китай посочи, че трябва да се насърчи всеобхватно великото възраждане на китайската нация с модернизацията от китайски тип. Модернизацията от китайски тип е модернизацията на мирното развитие и взаимноизгодно сътрудничество. Китай е готов да работи с всички страни, включително България, за изграждането на общност на споделена съдба, и да създаване повече възможности за света чрез своето собствено развитие. Сътрудничеството между Китай и държавите от Централна и Източна Европа и съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“ са важни практически платформи за постигането на общност на споделена съдба. Благодарение на тези платформи за сътрудничество станаха възможни Пелешацкия мост в Хърватия, железопътната линия, свързваща Китай и Лаос, мостът през Малдивските острови, магистрали в Източна Африка и Камбоджа, железопътните връзки между Унгария и Сърбия и между Китай и Тайланд. Очаквам с нетърпение в бъдеще повече важни проекти да бъдат осъществени, които са от полза за хората в България. От януари до септемви тази година износът на българска селскостопанска продукция за Китай е бил на стойност 1,613 милиарда юана, което представлява ръст от 112% в сравнение с миналата година и по този показател България е на първо място от страните в Централна и Източна Европа. Нашите две държави разполагат със специфични ресурси и всяка има свои особености в развитието. Считам, че докато работим заедно, и Китай, и България, ще имат по-широки перспективи за сътрудничество в различните области.