На 14 ноември Н. Пр. Дун Сяодзюн, посланик на КНР в България приема ексклузивно интервю с журналист Надя Ганчева на EURONEWS. Н. Пр. Дун Сяодзюн отговори въпроси за XX конгрес на Комунистическата партия на Китай, външната политика на Китай, инициативата „Един пояс, един път“, срещата на Г-20, световната ситуация, отношенията между Китай и България, въпроса за Тайван и др., пълният текст на интервюто следва:

1. Къде стои Китай на международната сцена днес и кои страни определяте като „най-добри приятели“?

От 2012 г., когато XVIII конгрес на КПК се проведе, Китай се стреми да участва активно в глобалното управление по всичи направления и поддържа многостранността, и мисля, че успя да наложи още по-силно образа си на отговорна държава. В качеството си на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и най-голямата развиваща се държава, Китай винаги се е позиционирал на световната сцена като градител на мира, страна, даваща принос за глобалното развитие, защитник на международния ред, страна, създаваща обществени благо и посредник по горещи въпроси. Ние сме твърдо убедени, че солидарността и сътрудничеството нямат алтернатива, опитваме се да следваме изискванията на времето, да работим и защитаваме общите интереси на мнозинството страни в света.

Следователно, може да видите как „кръгът от приятели“ на Китай се разширява постоянно, а мрежата му от партньорства обхваща целия свят – за последното десетилетие броят на страните, с които имаме установени дипломатически отношения се увеличи от 172 до 181, а двустранните партньорства с различни държави и регионални организации нарасна от 41 на 113. Ние имаме такъв израз – който мисли за света, има приятели навсякъде. Китай се е ангажирал да върви по пътя на мирното развитие, стреми се към равнопоставеност в отношенията между малките и големите държави, продължава да създава приятели на принципа на неприсъединяването към блокове и успя да формира глобална мрежа от партньори.

България е втората държава в света, която признава и установява дипломатически отношения с Китайската народна република. България е добър приятел и партньор на Китай, двете страни имат широки перспективи за практическо и приятелско сътрудничество.

2. Какви са резултатите и основната цел на инициативата „Един пояс, един път“?

Инициативата „Един пояс, един път“ винаги е следвала принципите на съвместно обсъждане, съвместно изграждане и съвместно използване, а целите ѝ са постигане на взаимна изгода, взаимна печалба и общо развитие. Тук мога да цитирам генерален секретар Си Дзинпин, който казва така: „Китай се стреми към общо развитие. Длъжни сме да направим така, че не само ние да живеем добре, но и останалите хора по света“. Новите механизми и инициативи, за които се обявяваме, приветстват участието на всички страни и ги поддържат в постигането на общо развитие.

За изминалите девет години, откакто стартира инициативата „Един пояс, един път“, Китай подписа над 200 документа за сътрудничество със 149 страни и 32 международни организации, разширявайки непрекъснато сферите на това сътрудничество и в неговите рамки бяха постигнати реални и съществени резултати. Преките инвестиции на Китай в нефинансови предприятия от страните в обхвата на инициативата надвишават 140 милиарда долара, задълбочава се взаимосвързаността помежду ни, разширяват се търговското, икономическото сътрудничество и културния обмен, а общият обем на търговията е на стойност 12 трилиона долара.

България е важен възел от инициативата „Един пояс, един път“ на Балканите и активно подкрепя и участва в инициативата. Двете страни осъществиха ползотворно сътрудничество и проекти като демонстрационна зона на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа и „LuBan Workshop“ вървят добре. Инициативата донесе реална полза на страната, тъй като все повече типични български продукти като кисело мляко, вино, розово масло, влизат в китайските домове. Ако трябва да говорим за бъдещето, ние очакваме с нетърпение инициативата „Един пояс, един път“ да донесе повече ползи и на китайците, и на българите.  

3. Светът е разделен за войната в Украйна и това изправя Г-20 пред сериозни трудности. Китай бе поканен за участие в предстоящата среща групата в Индонезия и се очаква това да бъде първата визита в чужбина на Си Дзинпин след XX конгрес на КПК. Какъв сигнал ще отправи Китай към света?

От 2012 г., когато XVIII конгрес на КПК се проведе, генерален секретар Си Дзинпин направи 42 визити в чужбина, по време на които посети 69 страни на пет континента и прие в Китай над 100 държавни и правителствени ръководители. След началото на епидемията от Ковид-19 той имаше 181 телефонни разговора с чужди лидери и ръководители на международни организации, участва чрез видеовръзка в 78 значими събития, свързани с международните дела. Неотдавна Си Дзинпин посети Централна Азия и в рамките на 48 часа успя да участва в 31 мероприятия, а неотдавна прие в Пекин редица чужди ръководители, дошли на посещения в Китай.

По покана на президента на Индонезия Джоко Видодо председателят Си Дзинпин ще присъства на 17-ата среща на Г-20 в Индонезия от 14 до 17 ноември. Това е първият път, когато председателят Си Дзинпин присъства на многостранна среща след 20-ия конгрес на КПК. Като важен член на Г-20, Китай винаги е участвал активно в международното икономическо сътрудничество, в глобалното икономическо управление и е готов да работи с всички страни за постигане на силен, утойчив, балансиран и приобщаващ ръст на световната икономика. Надяваме се, всички страни ще се съсредоточат върху темата „Да се възстановим заедно и по-силни след кризата“, ще изградят консенсус и ще насърчат сътрудничеството за световното икономическо възстановяване и изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Ние също се надяваме, гласът и посланията на председателя Си Дзинпин на срещата на Г-20 да бъдат чути от всички.

4. Как Китай интерпретира мотото, под което ще премине тазгодишната среща на Г-20 – „Да се възстановим заедно и по-силни след кризата“?

Мотото отразява решимостта на световната общност да се обедини, за да победи пандемията и съживи глобалната икономика. Целият свят е изправен пред безпрецедентни за последния век промени, и никой не може да се изолира от тяхното влияние. Като главен форум за международно икономическо сътрудничество, Г-20 трябва да бъде единна и членовете ѝ да си сътрудничат, да поемат полагащата им се отговорност, да практикуват истинска многостранност и работят за изграждането на общност на споделена съдба за човечеството, постигайки по този начин целта „да се възстановим заедно и по-силни след кризата“. Ние подкрепяме активно дейността на Индонезия като страна-председател на Г-20, подкрепяме темата „Да се възстановим заедно и по-силни след кризата“, и очакваме с нетърпение срещата да изиграе активна конструктивна роля за укрепване на международното сътрудничество за справяне с пандемията от Ковид-19, за насърчаване възстановяването на глобалната икономика и подкрепа на световната продоволствена и енергийна сигурност.

5. В доклада си пред XX конгрес на КПК Си Дзинпин заяви следното: „Трябва да засилим способността си да предвиждаме опасностите, да мислим рационално, да се подготвим за всякакви сценарии и бъдем готови да устоим на всякакви трудности и предизвикателства“. Как трябва да интерпретираме тези му думи?    

Китайската нация е преживяла множество превратности на съдбата. Способността за предвиждане на опасностите е важната духовна характеристика на китайската нация. Разумната предпазливост е ценност, дълбоко вкоренена в нашата култура, както и може да бъде проследена в цялата стогодишна история на Комунистическата партия на Китай. В момента се преплитат невиждана отдавна пандемия и международни геопотичиески конфликти, а икономическото развитие е изправено през услонжяваща се, сурова и изпълнена с неясноти среда. Един след друг се редуват „черни лебеди“ и „сини носорози“. В такива условия – с различни предвидими и непредвидими рискове – бихме се справили с тях единствено ако оценяваме в пълнота трудностите и размишляваме в дълбочина за рисковете.

6. В този доклад чухме също призив за засилване на дипломатическата дейност на Пекин в глобален план и мобилизация на китайската дипломация. Каква е основната цел на външната политика на Китай?

Целите и задачите на китайската дипломация са пределно ясни и те са поддържане мира в света, насърчаване на общото развитие и изграждането на общност на споделена съдба за човечеството. Настоящите тенденции към мир, развитие, сътрудничество и взаимна печалба не могат да бъдат спрени. В същото време обаче човечеството се сблъсква с множество безпрецедентни предизвикателства, особено пандемията от Ковид-19 и украинската криза, които за пореден път показаха важността от реализирането на идеята за общност на споделена съдба. Ние ще продължим да стоим твърдо на правилната страна на историята, на страната на напредъка на човешката цивилизация, ще се противопоставяме на всякакви форми на хегемонизъм и политика на силата и ще работим за нашето собствено развитие, чрез което ще подкрепяме мира и развитието на целия свят.

7. Кой е най-големият проблем на днешния свят – икономическата рецесия, енергийната криза или войната в Украйна?

Мисля, че в момента светът има остра нужда от общи действия в защита на живота и здравето на хората, за икономическото възстановяване и поддържане на мира и сигурността в света. Когато сме изправени пред безкрайна поредица от глобални предизвикателства, най-мощата сила е съвместната работа, най-ефективният способ – да си помагаме едни на други, а най-добрата перспектива – взаимноизгодното сътрудничество. Между страните неизбежно съществуват противоречия и различия, но взаимното разбирателство трябва да се подобрява на основата на равенството и уважението. Трябва да залагаме на диалога, а не конфликтите, на консултациите, а не принудата, да се стремим към съвместна изгода, а не към нулев резултат, да противодействаме на блоковата политика и на конфронтацията между отделни лагери. Мирът е общо очакване на всички хора и отдавнашен стремеж на човечеството. Развитието е вечна тема, свързана с напредъка на човешката цивилизация и важно условие за повишаване благосъстоянието на всички хора. Китай е готов да работи с всички страни за укрепване на единството и взаимното доверие, за задълбочаване на сътрудничеството във висококачественото изграждане на „Един пояс, един път“, за реализацията на инициативите за глобално развитие и глобална сигурност и създаването на по-тясна общност на споделена съдба за човечеството.       

8. Работят ли санкциите срещу Русия в полза на Китай, тъй като Китай купува енергийни и други ресурси от Москва на значително по-ниски цени? Какви са перспективите пред китайско-руските отношения?

Китай винаги е бил против едностранни, незаконни санкции и „юрисдикция с дълга ръка“, тъй като те нямат основания в международното право. Практиката е показала отдавна, че санкциите не само не решават проблемите, а точно обратното – създават нови. Те водят до ситуация, в която двете срани не само търпят икономически загуби, при това сериозни, но и вредят на процеса за намиране на политическо решение.  

В съвременната неспокойна международна ситуация китайско-руските отношения винаги са успявали да запазят тенденция към благоприятно развитие. Двете страни са най-големите съседи една на друга, както и всеобхватни и стратегически партньори, така че техните отношения се градят неизменно на принципите за неприсъединяване към блокове, избягване на конфронтация и ненасоченост към трети страни. Целта на това е да насърчим развитието на нашите две държави и донесем ползни на китайския и руския народи. Китай и Русия винаги са осъществявали нормално икономическо сътрудничество на основата на взаимно уважение, равнопоставеност и взаимна изгода.

9. Ще се превърне ли Г-20 в място за диалог, което да направи първи стъпки към по-добра комуникация между големите страни?

В момента светът и развитието му се сблъскват със сериозни предизвикателства. Като главен форум за международно икономическо сътрудничество Г-20 трябва да играе водеща роля по отношение на глобалния ред и управление във времето след пандемията от Ковид-19. Ние смятаме, че срещата в Бали ще даде на страните ценна платформа за постигането на консенсус, за съдействие на сътрудничеството помежду им и предаване на увереност и надежда на изпълнения с толкова неизвестности свят.

10. Възможен ли е просперитет без стабилност в света?

От въпроса Ви разбирам, че очаквате мир, стабилност, просперитет и развитие и сте обезпокоени от настоящата ситуация. Тази ситуация е причината Китай да излезе с иницатива за глобално развитие и глобална сигурност. Ние се надяваме да работим с хората от целия свят в името на ценности като мира, развитието, равенството, справедливостта, демокрацията и свободата, ще поддържаме световния мир, ще съдействаме за глобалното развитие и изграждането на общност на споделена съдба за човечеството.

На ХХ конгрес на КПК генералния секретар Си Дзинпин заяви, че Китай е за диалог и консултации, които биха спомогнали за постигането на устойчив мир в целия свят. Ние сме за съвместно изграждане и споделяне, което би насърчило установяването на универсално безопасен свят. Китай вярва във взаимноизгодното сътрудничество и че то е в основата на общия просперитет, както и, че обменът и взаимното разбирателно биха спомогнали за изграждането на открит и инклузивен свят.   

Китай е готов да работи с хората от всички страни, за да внесем заедно стабилност и позитивна енергия в света, и ще продължи по пътя към изграждането на общност на споделена съдба за човечеството.  

11. Може ли малка България да се учи от голям Китай, например в дипломацията, икономиката и производството?

Китай вярва, че всички страни, независимо малки или големи, слаби или силни, бедни или богати, трябва да бъдат равнопоставени и да следват път за развитие, който отговаря на техните собствени национални условия и потребности на хората. Ние вярваме във взаимното уважение, в това, че има какво да научим едни от други и да си сътрудничим в името на общи ползи. Китай е готов да работи с всички страни, включително България, за изграждането на общност на споделена съдба за човечеството, и за създаване повече възможности за света чрез своето собствено развитие. Сътрудничеството между Китай и държавите от Централна и Източна Европа и съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“ са важни практически платформи за постигането на общност на споделена съдба. Благодарение на тези платформи за сътрудничество станаха възможни Пелешацкия мост в Хърватия, железопътната линия, свързваща Китай и Лаос, мостът през Малдивските острови, магистрали в Източна Африка и Камбоджа, железопътните връзки между Унгария и Сърбия и между Китай и Тайланд. От януари до септемви тази година износът на българска селскостопанска продукция за Китай е бил на стойност 1,613 милиарда юана, което представлява ръст от 112% в сравнение с миналата година и по този показател България е на първо място от страните в Централна и Източна Европа. Нашите две държави разполагат със специфични ресурси и всяка има свои особености в развитието. Вярвам, че докато работим заедно, и Китай, и България, ще имат по-широки перспективи за сътрудничество в различните области.   

12. Какво мислите за бъдещето на въпроса за Тайван? След Украйна, идва ли ред на Тайван и това ли ще е новото поле на въоръжен конфликт в света?

Принципът за „един Китай“ е консенсус на международната общност и политическа основа за взаимоотношенията на Китай с другите страни. Как представлява „един Китай“? На този въпрос има само един отговор и той е, че в света съществува само един Китай, Тайван е част от него, а правителството на Китайската народна република е единственото законно, представляващо цял Китай. Това е основна норма на международните отношения, потвърдена с Резолюция № 2758 на Общото събрание на ООН.

Защо тайванският въпрос не трябва да се сравнява с украинския? Защото между тях няма никаква база за сравнение. Най-фундаменталната разлика е, че в света съществува само един Китай, а Тайван е неотменима част от неговата територия. Следователно, тайванският въпрос е изцяло вътрешна работа на Китай, докато украинската криза е конфликт между Русия и Украйна. Някои страни нееднократно подчертаваха принципа за суверенитета по отношение на Украйна, но по въпроса за Тайван продължават да нанасят ущърб на суверенитета и териториалната цялост на Китай. Това е очевиден двоен стандарт.   

Бъдещето на Тайван може да бъде определено единствено от целия китайски народ, включително нашите сънародници на острова. Китайското правителство, разбира се, може да предприеме всички необходими мерки за разрешаване на тайванския въпрос и реализиране на национално обединение. Ние се стремим с цялата си искреност и правим максимални усилия за мирно обединение, но никога не бихме се ангажирали, че няма да използваме сила, и си запазваме възможността да предприемем всички необходими мерки. Това е насочено срещу намесата на външни сили и малобройната група привърженици на тайванската независимост и тяхната сепаратистка дейност, а не срещу сънародниците ни на острова. Военно решение би било последният избор, след като всички други възможности са безвъзвратно изчерпани.   

Накрая, бих искал да подчертая отново, че тайванският въпрос е изцяло вътрешна работа на Китай и няма да бъде допусната външна намеса в него. Силната решимост, твърдата воля и способността на китайския народ да защити националния суверенитет и териториалната цялост на страната си, не бива да бъдат подценявани от никого.