Старият китайски календар не е слънчев, а лунен. Той отчита времето според новолунията и пълнолинията. Първият ден на първия месец по лунния календар (Празник на пролетта) е смятан за най-важния традиционен празник в нашата страна. Обикновено се пада през първата или втората декада на февруари. От древността досега хората са използвали дните около празника за размисъл, планиране на бъдещето, пожелание за мирен живот и щастие. И до днес са запазени много обичаи за изпращане на старото и посрещане на новото. Още в началото на последния месец по лунния календар от старата година вече може да се почувства празничната атмосфера. На осмото число от този месец много семейства приготвят сладка каша от осем вида зърно и ядки, а именно обикновен ориз, лепкав ориз, просо, гаолян, оризен фасул, фурми, орехови ядки и фъстъци, като символ на плодородието.

　　В миналото, по стара традиция, усилената подготовка започвала на 23 от последния месец на старата година. Хората поставяли малцови бонбони пред изображението на покровителя на дома – бога на огнището, който в тази нощ се възвисявал на небето, за да “докладва” на всемогъщия небесен император за своята “работа” през годината. В миналото, на този ден се извършвали обреди за изпращане на бога на огнището. Пред неговия образ се палели свещи и ароматни пръчици, а надеждата на хората била, че богът, вкусил от малцовите бонбони, ще каже хубави думи за тях пред небесния император. Или пък устните на божеството, вкусило от малцовите бонбони, ще бъдат залепени и той не ще може да каже лоша дума за хората. Смятало се, че така може да се осигури благополучие за семейството през новата година. Сега вече такива обреди не се извършват.

　　Важна част от подготовката за пролетния празник е основното почистване на жилищата: старателно се почистват всички кътчета на жилището. В някои семейства прозорците и вратите на дома се украсяват с изящни изрезки от хартия, на които могат да се видят фигури – цветя, пеперуди, свраки (защото в Китай свраката се смята за птица на радостта). От двете страни на входната врата се залепват паралелни двустишия – стихове с добри пожелания. .

　　Преди празника по пазарите и магазините има богат избор на новогодишни рисунки “ниенхуа”, които имат двухилядолетна история. Тези рисунки изобразяват различни радостни сцени – пълничко засмяно момченце, което прегръща голям шаран, богата реколта, цветя и птици... Хората на тези картини по правило се изобразяват анфас, а дрехите се оцветяват в ярки контрастни тонове.

　　Около празника има около седем почивни дни, в които не се работи. Много хора ползват именно по това време оставащите им дни от годишния отпуск. Те се връщат по родните си места, за да видят своите родители и близки, семействата се събират, за да празнуват заедно. Ако родителите и младите семейства живеят в един и същи град, младите обикновено прекарват първата вечер с родителите на съпруга, а втората – с родителите на съпругата.

　　За да се съберат членовете на семействата, понякога се налага да се пътува от едно селище в друго. Затова около празника влаковете и другите превозни средства са препълнени и се налага да пускат извънредни.

　　Празничната вечеря е много важна, а ястията, които включва, са изключително разнообразни и според вкуса на хората. Но рибата е почти задължителна, защото йероглифът за риба “иуи” е омоним с йероглифа за изобилие . За северняците новогодишната трапеза не може да мине без пелмени. Не че пелмените представляват особено ценно ястие, а поради това, че участието на цялото семейство в приготвянето им създава извънредно радушна атмосфера. В един от пелмените се поставя дребна монета. Човекът, който улучи този пелмен, ще има голям късмет през годината. Хората всъщност не вярват толкова много в това, а го правят просто за насищане на празничната атмосфера.

　　Днес център на празника става новогодишната телевизионна програма. В нея участват известни артисти, тя е изпълнена с хумор и веселие и създава добро настроение. Понякога водещите задават на зрителите гатанки, а тези, които познаят отговора, получавата награда. Много хора стоят будни часове след полунощ.

　　По стар обичай настъпването на Празника на пролетта (Новата година) се посреща с оглушително пукане на фишеци и пускане на фойерверки. Този шум продължава до разсъмване. Някога този обичай е бил свързан с поверието, че шумът и светлините ще изплашат планинските духове. Тогава хората са палели бамбукови пръчки.

　　Освен това има обичай възрастните да сложат пари в плик от червена хартия и да го оставят под възглавницата на детето. Детето отваря плика на следващия ден.

　　В много паркове се устройват панаири, на които има много увеселения и представления. На тях се изпълняват “танц на дракона”, “танц на лъвовете”, “танц с лодки на сушата”, актьори от любителски трупи представят естрадни и циркови номера. Провеждат се шествия – в някои от тях участниците са на кокили или играят танца “янгъ”. Продават се вкусни закуски и празнични предмети, например играчки в ярки цветове.

　　На 15 януари по лунния календар. Нарича се Празник на фенера или Празник на “Юансяо”. На този ден се ядат “юансяо” или “танюан” – топчета от брашно или лепкав ориз със сладък пълнеж. В много паркове се устройват изложби на фенери.