Печатите са известни и използвани в Китай още от древността. Според предназначението си те са били с различно съдържание, различна форма на овала и йероглифите, различен цвят на мастилото и прочие. Китайското наименование на това средство за утвърждаване и регламентиране на държавната дейност с течение н времето се сменя многократно: ин (знак, отпечатък), джан (печат, отпечатък). А след епохата Тан, или след Х век, императорският печат например са нарича бао (скъпоценност, съкровище), а печатите на сановниците или личните печати – дзи (буквално “записано с червено”). Специално название има и за правоъгълния държавен печат – гуанфан.

　　Ако се върнем назад във времето, към първите династии Цин и Хан (докъм ІІ век сл. Хр.), печатите в повечето случаи са били предмет, с помощта на който даряват или разпореждат, поради което са и символ на властта. Понякога ги използват и за писма.

　　Общо казано, печатите са атрибут за делова, ежедневна употреба, но те стават и обект на калиграфията и живописта, като постепенно се превръщат в едно от китайските специфични изкуства.

　　Най-древните печати са изработвани от бронз, сребро, злато, нефрит, глазирана керамика. По-късно се появяват и печати от слонова кост, рог, кристал, а през последните няколко века най-разпространени са печатите от различни видове камък. Оцветяването на отпечатъка се постига със специална паста – смес от цинобър на прах, влакна от пелин и мазнина. Така се правят яркочервените отпечатъци на личните печати в писма, върху книги, печатите на художници върху техни произведения и др.

　　И така, посещавате място, известно като туристическа забележителност, например старинен храм. Сред другите магазинчета, които обикновено са наоколо, можете да откриете скромно кътче, където да изберете гравиран печат, най често от камък, с различни цветове и нюанси, с различни форми и украса във вид на фигури, орнаменти и пр.; след това да се спрете на някой от многобройните образци на йероглифен стил, в който името ви или друг текст да бъдат гравирани върху бъдещия печат. А после, ако искате, можете да постоите около половин час и да наблюдавате майсторството на гравьора (джуанкъдзя), и накрая да получите личния си печат.

　　Един от известните такива джуанкъдзя, Джоу Джъуън от град Фуджоу в провинция Фудзиен, е насочил своето майсторство към определен обект – камъните с подходяща форма, от които се правят типично китайските принадлежности за стриване на твърдите блокчета туш, за да се получи едно от основните средства на калиграфията – течният туш. Или едно от “четирите съкровища” на калиграфа, както е прието да ги наричат, а именно туш, четка, хартия и ... да го назовем по аналогия с мастилница “тушница”. Върху тези именно каменни принадлежности гравьорът издълбава подходящи сентенции, които трябва да създадат настроение у онзи, който се кани да пише, или да утвърдят някои негови идеи и морални ценности.

　　Джоу Джъуън от малък се увличал от гравирането и няколко десетилетия тренирал ръката и окото си. Постигнал умението да гравира най-различни калиграфски стилове. Гравира и печати, също тъй многообразни по форма и начин на изпълнение. Така гравьорът Джоу става един от пазителите и продължителите на това изкуство.