Китайски старинни трудове по медицина са: “Лекарственик на император Хуанди”, “Хилядата златни формули”, “Трактат за тифуса и разни болести”, “Трактат за билките”, “Справочник по съдебна медицина” и др.

　　Класическият труд “Лекарственик на император Хуанди” (Хунди нъйдзин), написан в периода на Воюващите царства (475 – 221 г. пр. н. е.) е най-ранната творба по въпросите на медицината в Китай. Той включва практическия опит и теоретическите знания, натрупани в древен Китай в продължение на дълго време на борба с болестите, и обхваща области като анатомията и физиологията на човека, произхода на болестите, като така полага теоретичните основи на китайската медицина.

　　Лекарите, практитуващи китайска медицина, прилагат четири основни диагностични метода: преглед и изследване на болния, преслушване, разпитване, измерване на пулса. Когато прегледа болния, лекарят обръща внимание на цвета на лицето му и какво е общото му състояние, вслушва се в гласа на болния, в дишането му и в други звуци, осведомява се за главните симптоми на болестта, за възникването и протичането й, внимателно измерва пулса, като изучава честотата, ритъма, пълнотата и напрежението му и т.н. В китайската медицина се различават над 20 вида пулс, което е и една от главните основи на диагностиката. След определянето чрез тези четири метода за диагностика на причините за болестта, лекарят решава как да бъде лекуван болният. Учението на китайската медицина за дзан-фу (вътрешните органи), за дзин-ло (каналите и свързващите клонове) и за ин-ян (мъжкото и женското начало или потискането и възбудата) придава голямо значение на въпросите за общото състояние на човешкия организъм и за единството на човека с природата, и включва проста диалектическа идеология.

　　В течение на дългата практика китайската медицина е натрупала множество средства за лекуване на болести – чрез лекарства, акупунктура, обгаряне, калолечение, масаж, дихателна гимнастика “Цигун” и др.

　　Корените на иглотерапията лежат в дълбоката древност. В много неолитни руини са намерени костени игли за убождане. Акупунктурата и акупресурата са два метода на лечение, които често се споменават заедно. Съгласно учението за “дзн-ло”, всички органи на човешкото тяло са свързани помежду си с “канали” и с техните разклонения. По каналите “дзин-ло” всяка болест намира външната си проява в “точките”, по които кръвообращението се регулира чрез убождания с метална игла. Съществуват повече от десет начина за акупунктура. Прилага се и методът на обгаряне, при който чрез запалена цигара от пелин се опушват определени места или точки от човешкото тяло.

　　Китайската медицина много рано е разбрала огромната важност за човешкото здраве на профилактиката, хигиената, физкултурата и спорта. През епохата на Джоу (ХІ век – 256 г. пр. н. е.) е била създадена санитарна система за унищожаване например на насекомите и мишките и за подобряване на хигиената на околната среда. Да 1796 г., когато е бил открит методът за ваксиниране против едра шарка, епидемиите от нея са унищожили милиони хора. А в Китай още през епохата на династия Сун (960 – 1279 г.) са знаели за метода на ваксинация против тази смъртоносна болест чрез вкарване през носа на вируси на едрата шарка в организма на здрави хора. Това е бил един ефективен метод за профилактика на едрата шарка, който от Китай е разпространен в много страни на Азия и Европа. Той става предшественик на днешната имунизация.

　　Китайската медицина включва анатомия, патология, диагностика, терапия, хирургия и много други области на медеценската наука. Още преди 1500 години у нас са правени пластични операции. Историческите записки споменават също и за възстановяване на откъснати пръсти, пластична операция на носа, устните и ухото, за изкуствени зъби и т.н.

　　Понастоящем в китайската медицина се прилагат повече от хиляда вида билки. Китайската фармакология включва също лекарства от животински и минерален произход. Лекарите в китайската медицина обръщат специално внимание както на природните лекарства, така и на терапията без никакви лекарства. Още в древността виното е било използвано за лечение, а в наши дни се изготвят огромни количства от лекарствени вина.

　　Преди две хилядолетия император Циншъхуан изпратил по мери хора да търсят “лекарство за вечна младост”, а императорите от по-следващи династии пък се опитвали да приготвят “хапчета на дълголетието”. Появата на алхимията съдейства за развитието на древната китайска фармакология. Изтъкнатият китайски лекар-фармаколог Ли Шъджен (1518-1593 г.) пише обемистия труд “Бънцао ганму” (Трактат за билките), който се състои от 52 тетрадки, отнели на автора цели 27 години труд. В него са намерили място около 200 лекарства с техните названия, описание на свойствата и действието им, а също и 11000 народни рецепти. “Бънцао ганму” е наречен “гигантски труд по източна медицина”, а Ли Шъджен е признат за един от най-големите световни учени.

　　Известни са имената на немалко изтъкнати лекари от древен Китай. Знаменитият хирург Хуа Туо (? – 208 г.) е съставил комплекса от гимнастически упражнения “уцинси” (“Развлеченията на пет животни”), които имитират движенията на тигъра, елена, мечката, маймената и птицата. Той е и първият, който научно съчетава гимнастическите упражнения с медицината. Хуа Туо открива и “Мафейсан” – анестетично средство, с помощта на което оперирал болни под обща наркоза.

　　Китайската медицина и фармакология започват да се разпространяват в други страни по света преди две хиляди години, а преди хиляда години Китай оказва сравнително силно влияние върху медицината на Япония, Корея и Виетнам, и става център на медицината в Азия. На свой ред Китай също заимства най-добрите постижения на медицината от Индия и от други страни. Преди няколко години нашите медици постигнаха успехи в работата по съчетаване на китайската традиционна медицина с европейската и направиха голяма крачка напред в лечението на рака на черния дроб, на стомаха, при енцефалит Б, на злокачествените тумори и други. В една пекинска болница за китайска медицина, чрез метода на съчетаване на китайската медицина с европейската, са направени 80 операции на болни, които страдат от рак на черния дроб в късен стадий, и сто процента от тях са живели минимум една година след операцията, а 58.3 процента – не по-малко от три години след операцията.

　　За науката няма държавни граници. В наши дни китайската медицина и фармакология намират все по-широко приложение в страни като Япония и САЩ. В нашата страна, която отдава голяво значение на традиционната медицина, са създадени седем бази за изследвания по китайска медицина и фармакология и са открити 27 висши школи за китайска медицина. В последните години се организираха международни курсове по акупунктура, на които са подготвени над хиляда лекари от 120 страни. Светът все по-дълбоко опознава древната и тайнствена китайска медицина и тя все по-добре служи на човечеството.