Ако отидете на гости у китайски приятели, домакините най-често ще ви налеят чаша ароматен горещ чай. “Дойдат ли гости, поканете с чай” – този ритуал се спазва сред китайската нация още от древността. И макар на пръв поглед това да е само запарване на чай и поднасяне на вода, една дреболия, в същността му се крие богато културно съдържание.

　　Китай е родина на чая, а също така и люлка на културата на чая. Ако проследим исторически записи за чая и се върнем назад, ще стигнем някъде докъм 11 век пр. Хр. В най-древния песенно-поетичен сборник на Китай “Шъдзин” (традиционен превод “Книга на песните”) вече се говори за чая. От историографски материали личи, че чаят започва да се разпространява през периода (или династията) Тан, т.е. между 7 и 10 век, а по времето на периода Сун (10 –13 век) чаената култура процъфтява, особено пък след като на бял свят се появява “Чадзин” – Книга за чая от Лу Ю (през периода Тан). Тогава вече науката за чая се развива като специализирана наука, а чаят навлиза още по-широко в ежедневието на хората. Днес чаят е национална напитка на китайците.

　　Чаеният храст обича топли и влажни места и расте главно в земите на юг от голямата река Яндзъ, в планински и хълмисти район, тъй като там има прекрасни условия за него. А за отглеждането на най-прочутите сортове чай са подходящи места, където “пролетните студове не са мразовити, летните горещини не са изсушаващи”. Обикновено това са места в известни планини и край прекрасни води. Такъв е например сортът “Лундзин”, буквално “драконов кладенец”, наречен така по името на местността, където са почнали да го отглеждат. Този сорт дава богата реколта по бреговете на езерото Сиху, където изгледите са като произведения на изкуството. Сортът “Билуочун” – “пролетта на Билуо” – расте по планинските склонове край прекрасните езера Тайху и Дунтин. Такъв е и сортът “Дзюншан инджън” – “сребриста игла от планината Дзюншан” – той расте по тънещите във влажна мъгла острови на езерото Дунтин; чаят “Юнуча” – “чай сред облаци и мъгли” се отглежда по планината Лушан... Примерите са много, също както и сортовете чай.

　　Всички тези знаменити сортове, които имат дълга история и притежават великолепни вкусови качества, се отглеждат в известни със своите живописни пейзажи туристически райони.

　　Някои казват, че увеличаването на съдържащите се в чаените листенца вещества е възможно само благодарение на това, че чаят се отглежда в такива особено благоприятни условия и обстановка. Цялата тази хармония, предадена чрез чая, е много полезна за човешкия организъм.

　　Чаят притежава редица лечебни свойства: той разхлажда, унищожава отровите, повишава тонуса, стимулира мозъка, премахва тлъстините, пречиства организма от натрупани излишни вещества и т.н. Към това някои добавят и различните видове местна специфика в навиците да се пие чай. Така от хилядолетия насам хората обичат чая, харесват известните сортове, гледат на това растение като на скъп дар с най-ценни качества.

　　Върху обширната територия на Китай са разпространени главно шест вида чай. Това са: люча – зелен чай; хунча – червен чай (тоест този, който ние наричаме черен чай); улунча или улунски чай (буквално чай “черен дракон”); хуача – чай с цветчета жасмин; байча – буквално бял чай; и дзиняча – пресован чай.

　　Освен това, тъй като климатичните условия за различните райони са различни, чаят от дадено място има свои особености. Разлики съществуват дори в традициите на пиене на чай в зависимост от това дали се пие в Южен или в Северен Китай.

　　Погледнато най-общо, в рамките на цялата страна, ако приемем за разделителна граница Чандзян – Дългата река, на север от нея обичат повече жасминов чай, а на юг – зелен чай. Южняците обикновено пият чай вкъщи, поднасят го на гости, пият го и когато разговарят за нещо у дома си и този навик се предава от поколение на поколение.

　　А в провинция Съчуан например повече посещават чайните и там пият главно жасминов чай, при това в купички с капачета. Така, от една страна, дегустират по малко чая и му се наслаждават, а от друга си приказват сладко и дълго. Това също е израз на местните нрави и настроения.

　　В района на Чаоджоу – Шантоу и в провинция Фудзиен пък са свикнали да пият така наречения гунфуча – любителски чай, буквално “чай за приятно прекарване на свободното време”. Този чай се прави на базата на улунча – чая “черен дракон”, който е лек и ароматен.

　　На югозапад, в провинция Юннан, ва районите с национални малцинства пият каоча – изсушен на висока температура чай, чай тип тунча ила сандаоча – буквално “трикратен чай”.

　　Хората от тибетска националност добавят масло в попарения чай. Монголците пък обичат чай с краве или овче мляко и малко сол.

　　От казаното дотук проличава, че тези така разнообразни навици при пиене на чай всъщност отразяват местното многообразие в разбирането на чаената култура.

　　Японското чадао – дао на чая или пътят на чая – днес е извънредно популярно в цял свят, но неговите корени са в Китай. Историята на китайското чадао отива още по-далеч в древността. бидейки сърцевина на културата на чая, китайското дао на чая от самото начало обръща голямо внимание на правилата и ритуала в процеса на попарване на чая.

　　Така например при пиенето на чай в двореца през времето на последната династия Цин е било обръщано сериозно внимание на реда и последователността на действията. Пиенето на “дворцов” или “императорски” чай започва с “оценяване на чая”. След като присъстващите оценят и изберат подходящия вид, следват процедурите “представяне на приборите”, “измиване и избърсване на приборите” и едва тогава може да се насипе чай, да са налее вода, да се загрее, след което чаят се налива и поднася от дворцови прислужнички – най-напред на гостите, после и на домакините.

　　При “трикратния” чай на националното малцинство бай в провинция Юннан също се следи внимателно, този път за “трикратността”. Разказват, че най-напред на гостите поднасят “сладък чай”, вторият път е ред на “горчивия чай”, а третият път пият чай с орехови ядки, мед, исиот и други. Когато се сбогуват и си отидат вкъщи, гостите още дълго време продължават да усещат и да си припомнят аромата на този чай.

　　Някои пият “изискан” чай. Тази “изисканост” вероятно би могла да се открие и обсъжда още в процеса на запарването: въпроси от рода на това какви съдове се използват, каква вода, каква температура на водата и пр. Всъщност представите за това какви съдове да се използват когато се пие чай, се формират още по времето на епохата Тан (7 – 10 век), а след това, период след период, династия след династия, наред с повишаващия се интерес към знаменитата напитка, се появяват и най-разнообразни чашки, купички, чайници и др. Материалът може да бъде порцелан (най-високо ценен), керамика, стъкло или метал (най-рядко срещан). Както са различни сортовете чай, така са различни и съдовете, в които съответният сорт се приготвя и поднася.

　　Например в провинция Фудзиен при приготвянето на гунфуча, “чай за приятно прекарване на свободното време”, освен че е необходимо да се използва сортът улунча, специално е необходимо водата да е кипнала. Колкото до съдовете, наситено червеният чайник трябва да има бяло порцеланово капаче. Знаменитият в цял свят чай от сорта лундзин, разпространен в провинция Джъдзян, който трябва да отговаря на четирите условия “прекрасна форма, зелен цвят, гъст аромат, сладък вкус”, изисква само едно: стъклена чаша. Обаче водата за чая трябва да се взема от определено място с определен извор – само тогава ще се постигне нежният вкус, а стъклената чаша ще ви даде възможност да наблюдавате движението нагоре-надолу на изумруденозелените листенца.

　　Чаят и коприната са знаменити китайски стоки, с които страната е търгувала зад граница. Чаеният лист е бил пренасян по древния Път на коприната и е достигал до всички страни в свет, носейки на хората удоволствие и радост.

　　Днес знаменитите китайски сортове се спечелват трайна известност в чужбина. Така например цимънският червен чай се оценява на лондонския пазар като “изключителен” сред видовете чай. А сортът тиегунин – “желязната Гуанин”, въздигнат до “цар на чая” поради установено антиканцерогенно действие, се търси масово в чужбина.

　　Разбира се, съвременният забързан ритъм на живот променя много от нормите и изискванията в културата на чая, променя и вида на самия чай. И все пак древната китайска култура на чая е като гъстия аромат – тя ще продължава да съществува.