Contact Us  
 начало > теми > тибетски въпрос
Историята на Тибет
2004-06-16 00:00



В древни времена тибетците на платото поддържали тесни връзки с хан и с други етнически групи от вътрешността на Китай. През 7-ми век тези връзки достигат своя връх, когато Срон-бтсан Сгам-по (Сонтсан Гамбол), царят на царство Тубо, който управлява Тибетското плато по това време, два пъти изпраща пратеници до императора на династия Тан, за да иска ръката на принцеса Уън Чън, за която той по-късно се оженва. Чрез сватбите на своите управляващи фамилии и разнообразни срещи, тибетците и ханците установяват тесни икономически и културни връзки, като по този начин поставят основите на обединяването на нацията. В Лхаса, столицата на Тибетския автономен район, статуята на принцеса Уън Чън все още се съхранява и обожествява в двореца Потала. Монументът, издигнат през 9-ти век в чест на съюза между тибетците и ханците, все още се издига на площада пред храма Джокан.

Отношенията между Тибет и Китай продължават да се развиват и след това. През 13-ти век, владетелят на Тибет се среща с принц от династия Юан и двамата официално се споразумяват за условията, при които Тибет ще се предаде на китайската власт, на принца официално са дадени картите, книжата с данните за броя на населението, документи за плащането на данъците и съгласието да бъдат управлявани от упълномощени чиновници. Оттогава Тибет официално е административен район на Китай. Това се случва 200 години преди Колумб да открие Америка. През следващите няколко столетия, въпреки смените на политическите сили в централното правителство и сходното местно тибетско правителство, връзките между тях се задълбочават все повече, а статута на Тибет като административен район на Китай никога не се е променял. Владетелите на двете династии - Мин, основана през 14-ти век и Цин, основана през 17-ти век, пряко отговарят за назначаването на местните тибетски чиновници, както и за избора на високипоставени пълномощници в Тибет, които да наблюдават местната администрация от името на централните власти.

Повечето тибетци вярват в тибетския будизъм, от който са се развили много секти през дългата тибетска история. След установяването на династия Цин през 17-ти век, императорите удостояват с почетни титли Петия Далай Лама и Петия Бейнджен Ердени от сектата Гелукпа, съответно през 1653г. и 1713г., като оттогава официално установяват титлите на Далай Лама и Бейнджен Ердени и техния политически и религиозен статус в Тибет. Далай Лама в Лхаса управлява по-голямата част от Тибет, докато Бейнджен Ердени управлява останалата част от Сигазе. Китайските императори също така издават закони, които постановяват, че за избраните деца, за които се счита, че са превъплащения на Далай Лама или Бейнджен Ердени, трябва да се съобщава и да се иска одобрението на имперския съд, а централното правителство ще изпраща високопоставени чиновници, които лично да наблюдават процеса. За откриването на 14-тия Далай Лама, който в момента е в изгнание, местното тибетско правителство действително е докладвало на централното правителство, според традицията - след смъртта на 13-ия Далай Лама. През 1940г. председателят на тогавашното национално правителство на Китай издава официален декрет, с който признава титлата на Далай Лама.

След провъзгласяването на Китайската народна република, централното правителство съобщава на местната тибетска власт да "изпрати делегати в Пекин да уговорят мирното освобождаване на Тибет".На 23 май 1951г., след като делегатите от централното правителство и местното тибетско правителство обсъждат редица въпроси, касаещи мирното освобождаване на Тибет, е подписано "17-членно Споразумение". Далай Лама изпраща телеграма, а Бейнджен Лама пише съобщение, с които двамата подкрепят "17-членното Споразумение" и изказват своето желание да се "запази обединението на Родината и нейния териториален суверенитет".


Suggest To A Friend
  Print