(1) Само един Китай. Има само един Китай в света и Тайван е неделима част от Китай. Китайското правителство решително се противопоставя на всякакви изявления и действия, целящи накърняването на суверенитета и териториалната цялост на Китай, противопоставя се на "два Китая", "един Китай и един Тайван", "една държава две правителства" и всякакви опити и действия, които могат да доведат до "независим Тайван". Статутът на Тайван като неделима част от Китай  е определен и не може да бъде променен. "Самоопределянето" на Тайван не подлежи на обсъждане.
(2) Съвместно съществуване на две системи. Вземайки предвид предпоставката за "един Китай", в континенталната част на Китай ще се въведе социалистическа система, а в Тайван ще се запази вече съществуващата система. Двете системи ще съ-съществуват дълго време и ще се развиват успоредно, без нито една от двете да погълне другата. След обединяването, социално-икономическата система, начинът на живот и икономическите и културни отношения на Тайван с други страни няма да се променят. Частната собственост, къщите, земята, собствеността на предприятията, легалното наследяване, чуждестранните инвестиции и др. са защитени от закона.
(3) Висока степен на самоуправление. След обединяването, Тайван ще стане специален административен район. За разлика от другите провинции и райони в Китай, Тайван ще разполага със собствена административна и законодателна власт, самостоятелна съдебна власт и последната инстанция на острова. Тайван може да сключва търговски и културни договори с други държави и да се ползва с известни права в уреждането на външните си работи. Тайван може да управлява самостоятелно собствените си партийни, политически, военни, икономически, финансови и културни работи, може да поддържа армия, а централното правителство няма да изпраща нито войска, нито административен персонал в Тайван. От друга страна, представители на правителството на специалния административен район и представители на други слоеве могат да бъдат назначавани на високи постове в централното правителство и да участват в управлението на страната.
(4) Мирни преговори. Осъществяването на обединението на страната с мирни средства чрез общуване и преговори е стремеж на целия китайски народ. Хората и от двете страни на пролива са китайци. Ако териториалната цялост и суверенитетът на Китай бъдат накърнени, а народът му бъде въвлечен в братоубийствена война, то това би било всеобща трагедия.