На 7 септември 2026 г. посланикът на Китай в България Н. Пр. г-жа Дай Цинли даде писмено интервю за българския вестник „24 часа“. По повод посещението на вицепремиера на България Александър Пулев в Китай, тя представи вижданията и перспективите на китайската страна за по‑нататъшното развитие на търговско‑икономическото сътрудничество между Китай и България. Пълния текст на интервюто:

1. Ваше Превъзходителство, вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев заминава за Китай тази седмица. Какви са найважните срещи и преговори, предвидени по време на неговата официална визита?

Отговор: В рамките на посещението си в Китай вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев ще участва в 19-ата сесия на Българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество, която ще се проведе съвместно с Министерството на търговията на Китай. По време на заседанието страните ще обсъдят въпроси от взаимен интерес, свързани с практическото търговско-икономическо сътрудничество, и ще работят за създаването на двустранен механизъм за инвестиционно сътрудничество. В програмата на вицепремиера Пулев са включени също участия в изложения за инвестиции и търговия с услуги, срещи на високо равнище, както и специални събития за представяне на България.

Това е най-високопоставената българска търговско-икономическа делегация, която посещава Китай от встъпването в длъжност на сегашното българско правителство. Г-н Пулев ще ръководи делегация с широко участие на официални лица и представители на бизнеса. Топлото и приятелско посрещане, което делегацията ще получи в Китай, е ясен израз на голямото значение, което двете страни отдават на посещението, както и на общите им очаквания спрямо развитието на практическото сътрудничество между Китай и България. Надяваме се и вярваме, че това посещение ще има важно значение и положителен ефект за по-нататъшното укрепване на основите на стратегическото партньорство между Китай и България, за повишаване на равнището на двустранното търговско-икономическо и инвестиционно сътрудничество, както и за задълбочаване на висококачественото сътрудничество в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

2. В началото на август на среща с вас вицепремиерът Александър Пулев заяви: “Китай е стратегически партньор с огромен потенциал за инвестиции, технологии и индустриално сътрудничество. Искаме отношенията между България и Китай да се развиват на основата на конкретни икономически резултатиповече инвестиции, модерна индустрия, нови технологии и устойчиво партньорство”. Може ли да ни кажете след разговора ви с него как Китай вижда развитието на отношенията с България?

Отговор: Думите на вицепремиера показват, че новото българско правителство разглежда развитието на практическото търговско-икономическо сътрудничество като един от приоритетите в двустранните отношения между Китай и България. Те са и ясен израз на желанието на българската страна за задълбочаване на сътрудничеството с Китай, което ние приветстваме и високо оценяваме.

България разполага със значителни географски и логистични предимства. През миналата и настоящата година страната последователно се присъедини към Шенгенското пространство и еврозоната. Наред с това България предлага едни от най-ниските данъци в Европейския съюз, висококвалифицирана работна сила и благоприятни политики за привличане на чуждестранни инвестиции, което я прави привлекателна за китайските компании. Сформирането на редовно правителство в България също създава по-стабилна и предвидима политическа среда за извеждане на практическото търговско-икономическо сътрудничество между нашите две страни на по-високо равнище.

Една китайска поговорка гласи: „Патицата първа усеща затоплянето на пролетната река.“ От съставянето на новото българско правителство насам редица китайски компании вече посетиха България, за да проучат възможностите и да проведат разговори за конкретно сътрудничество. През юни тази година Посолството на Китай в България, съвместно с български работодателски и индустриални организации, организира поредица от събития в рамките на Кръглата маса за търговско и инвестиционно сътрудничество. Вицепремиерът Александър Пулев проведе среща и пряк диалог с представители на китайски компании и произнесе слово по време на кръглата маса. В събитията участваха близо 200 представители на бизнеса от двете страни в области като чистата енергия, информационните технологии, автомобилната индустрия, електроенергетиката и финансите. Китайските и българските компании проведоха активен и съдържателен диалог, а редица от тях постигнаха предварителни договорености за бъдещо сътрудничество. Всичко това ясно показва, че практическото сътрудничество между Китай и България се развива все по-динамично.

3. Смятате ли, че може да се говори за сериозен прелом в отношенията между България и Китай, откакто на власт е правителството на премиера Радев? Може ли според вас да се очаква сериозно ускоряване на процесите между двете страни, особено при икономическите отношения?

Отговор: От встъпването в длъжност на настоящото българско правителство отношенията между Китай и България демонстрират положителна динамика на развитие. През юни тази година, по-малко от месец след съставянето на новото правителство, държавният съветник на Китай Шън Ицин посети България начело на делегация. В рамките на визитата тя проведе отделни срещи с президента Илияна Йотова и министър-председателя Румен Радев, както и разговори с вицепремиера Гълъб Донев. Страните постигнаха широк консенсус относно развитието на двустранните отношения и практическото сътрудничество.

Тази година бележи началото на 15-ия петгодишен план на Китай. Последователното напредване на модернизацията в китайски стил ще открие нови възможности за развитие пред държавите от региона, включително България. Икономиките и индустриалните структури на Китай и България се допълват в значителна степен и разполагаме с широки възможности за сътрудничество в редица области. На първо място, с нарастването на рисковете пред глобалната енергийна сигурност сътрудничеството в областта на новата енергетика придобива все по-голямо значение. Само за три години компании от двете страни реализираха значителен брой проекти в сферите на слънчевата енергия, системите за съхранение на енергия и други свързани направления. Над 90% от оборудването за съхранение на енергия, внедрено в България, е произведено в Китай. Делът на слънчевата енергия и системите за съхранение в цялостната енергийна структура на страната достигна 20%, което допринесе за това България да се превърне в един от лидерите в Югоизточна Европа в областта на съхранението на електроенергия.

Широки перспективи съществуват и пред сътрудничеството в електрификацията на обществения транспорт. В това отношение България се представя над средното равнище за Европейския съюз. Нови електрически автобуси на китайски производители като Yutong и Higer вече са включени в системите на обществения транспорт в София, Габрово, Враца, Велико Търново и други български градове.

На второ място е сътрудничеството в автомобилната индустрия. От началото на тази година пет китайски марки електромобили – BYD, Chery, MG, XPeng и LinkTour – активно разширяват присъствието си на българския пазар и постигат много добри резултати. Китайски компании вече са инвестирали и в производствени проекти за автомобилни компоненти на българска територия. Надяваме се, че в бъдеще двете страни ще продължат да проучват потенциала за сътрудничество по веригата на стойността в автомобилната индустрия и високотехнологичното производство.

На трето място е инфраструктурата. Китайските компании разполагат с богат опит в изграждането на железопътна, пътна и градска инфраструктура. Ако двете страни успеят да проучат по-гъвкави и разнообразни модели на сътрудничество, това ще позволи да бъдат използвани техните сравнителни предимства по-пълноценно.

На четвърто място е селското стопанство. Китайската страна е готова да продължи да разширява вноса на висококачествени български селскостопански продукти. В момента двете страни работят по съответните процедури за достъп до китайския пазар. Китайските технологии и продукти в областта на интелигентното земеделие и модерната селскостопанска техника могат също да допринесат за повишаване на ефективността на селскостопанското производство в България.

Не бива да пропускаме и значителния интерес и огромен потенциал за сътрудничество в областта на туризма, културата, образованието, науката и технологиите. Очакваме в близко бъдеще да бъде установена директна въздушна линия между Китай и България, която реално да улесни и насърчи контактите между хората от двете страни.

Разбира се, за да бъдат добрите двустранни отношения и взаимното желание за сътрудничество превърнати в конкретни и осезаеми резултати, са необходими допълнителни съвместни усилия. На фона на нарастващите търговско-икономически разногласия между Китай и Европейския съюз сътрудничеството между Китай и България също е изправено пред определени практически ограничения. Надявам се правителствата на Китай и България да запазят динамиката на контактите на високо равнище, последователно да задълбочават диалога, координацията и взаимното доверие и да създават благоприятна политическа и регулаторна среда за развитието на бизнеса в двете страни. Надявам се също китайските и българските предприятия да задълбочават диалога, да прилагат нови модели на взаимодействие и активно да търсят нови възможности за сътрудничество, така че да постигат още по-значими взаимноизгодни резултати.