Уважаеми представители на медиите, добър ден! Добре дошли и Ви благодаря, че сте днес тук на тази пресконференция, посветена на тайванския въпрос.

Ситуацията в Тайванския проток е едно от местата, към които днес са насочени погледите на целия свят. Както знаете, на 2 август, независимо от острата съпротива от китайската страна, председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван. Това нейно действие беше грубо нарушаване на китайския суверенитет и териториална цялост, нанесе сериозен ущърб на политическите основи на китайско-американските отношения, и заплаши мира и стабилността в района. Китай категорично осъди този ход и предприе редица контрамерки. Чрез днешната пресконференция бих искал да изясня в детайли позицията на Китай по тайванския въпрос. Тя има следните четири основни аспекта:

На първо място, Тайван е неразделна част от територията на Китай от древността и за това има безспорни и ясни исторически и юридически факти. През 1895 г., вследствие на поражението, което Китай претърпява в Първата японско-китайска война, той е принуден да отстъпи остров Тайван и близкия архипелаг Пънху на Япония. След края на Втората световна война Япония връща на Китай отнетите от него територии, включително възстановявайки китайския суверенитет над Тайван и Пънху. От 1945 до 1949 г. в Китай се води гражданска война между Китайската комунистическата партия и партията “Гоминдан”, в която последната е победена и нейните ръководители, заедно с армията под техния контрол и поддръжници се оттеглят на остров Тайван и установяват местни сепаратистки режими, които действат и до днес. Така континенталната част на Китай и остров Тайван изпаднаха в период на продължително политическо противостоене. Обаче, трябва да се отбележи, че националният суверенитет и териториална цялост на Китай никога не са били разделяни, както не се е променил фактът, че и двата бряга на Тайванския проток принадлежат на един Китай. През 1971 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция № 2758, в която се казва ясно, че в света съществува само един Китай, остров Тайван е част от него, а правителството на Китайската народна република е единственото законно правителство, представляващо целия Китай. Това е принцип за „един Китай“. Този принцип е ядрото на най-важните интереси на Китай, е червена линия, която не може да бъде пресичана, е политическа основа за взаимоотношенията между Пекин и останалите страни и е общ консенсус сред международната общност.

На второ място, визитата на Пелоси в Тайван представлява сериозна политическа провокация, целяща повишаване нивото на официалните контакти между САЩ и Тайван, което е злонамерено и има сериозни последици. Тайванският въпрос е най-важният, ключов и чувствителен въпрос в китайско-американските отношения. В комюникето от 1979 г. за установяване на дипломатическите отношения между Китай и САЩ, Вашингтон даде ясно да се разбере, че няма да развива официални връзки с Тайван. Пелоси обаче, като фигура № 3 в йерархията на американската държавна власт, игнорира многократните предупреждения от Китай, а на практика, с мълчаливото съгласие на правителството на САЩ, осъществи гръмка “официална визита” – както самата я определи – с което наруши грубо китайския суверенитет и сложи петно върху репутацията на своята държава. Управляващата в момента в Тайван Демократична прогресивна партия е записала в своята платформа, че ще работи за независимост на острова. През последните години те правят всичко възможно, за да прокарат плановете си за независимост и разширят това, което те наричат „международно пространство“. В този смисъл, посещението на Пелоси в Тайван изпрати и силен сигнал към сепаратистките сили в Тайван, че САЩ са на тяхна страна.

На трето място, Китай реагира решително в отговор на действията на Пелоси. До момента сме предприели редица контрамерки, включително военни учения във водите и въздушното пространство около остров Тайван, преустановяване на сътрудничеството и обмена между Китай и САЩ в някои области и налагане на санкции на Пелоси и най-близките членове на нейното семейство. Тези контрамерки, наложени след внимателно обсъждане и оценка, имат за цел да отправят предупреждение към създаващите провокации, да дадат урок на тайванските сепаратисти и сдържат американско-тайванските връзки. Те са в съответствие с вътрешното китайско законодателство, международното право и практика, и представляват на практика поддържане на мира и стабилността в района на Тайванския проток.

На четвърто място, Китай трябва и ще реализира своето обединение. Тайванският въпрос е възникнал в резултат на национална слабост и хаос и ще бъде разрешен с национално възраждане. Преди няколко дни китайското правителство представи бяла книга, озаглавена „Тайванският въпрос и делото за национално обединение в нова епоха“, която ще Ви предоставим на английски след пресконференцията. В нея са посочени ясно политиката ни по тайванския въпрос, а именно: Китай ще се стреми с най-голяма искреност и с всички усилия към мирно обединение, но същевременно не се ангажира да се откаже от използването на сила и си запазва възможността да предприеме всички необходими мерки. Ако тайванските сепаратисти или външни сили отправят провокации, доближат или дори преминат червената линия, ще бъдем принудени да вземем решителни мерки. Употребата на сила ще бъде крайна мярка, предприета при непреодолими обстоятелства.

Уважаеми дами и господа, в момента се тиражират множество неистини и лъжи, които преиначават ситуацията и се опитват да опишат създателя на кризата – Съединените щати, като „страж на мира“, стигматизирайки същевременно Китай, който защитава своите законни права. Затова бих искал да се спра по-детайлно на три неистини и обясня, защо те са такива.

Първата неистина е, че визитата на Пелоси в Тайван е в името на демокрацията. В Тайпе Пелоси заяви, че посещението ѝ „има за цел да демонстрира твърдата подкрепа на Съединените щати за тайванската демокрация“. Но истинската ѝ цел е да натрупа личен политически капитал с „тайванската карта“ преди междинни избори на САЩ. А това, че Белият дом не се противопостави реално на визитата ѝ, показва ясно целта - да се използва тайванския въпрос, за да бъде ударен Китай, да се подкопае неговата стабилност и се ограничи развитието му. Често чуваме американски политици да говорят, че Вашингтон стои заедно с някой. Но историята и фактите многократно са доказвали, че когато САЩ застанат до някой, това води до хаос и бедствия. Трагичната история на Ирак, Сирия, Либия и Афганистан го показва ясно.

Втората неистина е, че Китай е реагирал непропорционално и прекалено остро на визитата на Пелоси в Тайван. Скъпи приятели, опитайте се да се поставите в нашето положение и помислете върху следния въпрос: коя страна би останала спокойна ако някоя друга я провокира и осъществи посегателство върху националния ѝ суверенитет -- от една страна вас ви провокират и ви създават проблеми, а от друга не ви е разрешено да се защитите. Китай положи огромни дипломатически усилия и отправи многократно предупреждения на различни нива, за да бъде избегната създадената от Съединените щати криза. Американската страна и няколко нейни съюзници обаче обвиниха Китай, че реагира прекалено остро. Ако наистина ги е грижа за мира и стабилността в района, защо не разубедиха по-рано Пелоси от визитата ѝ? Това е чисто лицемерие. Грубата провокация на САЩ създаде лош прецедент. Ако той не бъде поправен или пресечен, какво ще се случи с принципа за ненамеса във вътрешните работи? Как би било възможно да се гарантира световния мир и регионалната стабилност и да се защитават основните норми на международното право и международните отношения? В този смисъл, ответните мерки, предприети от Китай са необходими и адекватни за неговата защита, а не прекомерни.

Третата неистина е, че Китай променя едностранно статуквото в района на Тайванския проток. Двата бряга на Тайванския проток принадлежат на един Китай и Тайван е неделима част от Китай. Това е статуквото на тайванския въпрос. Американската страна прие едностранно Закон за отношенията с Тайван и т.нар. „шест гаранции“ по отношение на Тайван, които стоят в дневния ред на Вашингтон по-високо от политиката за „един Китай“. От една страна САЩ заявяват, че не поддържат независимост на Тайван, а от друга продължават да разпространяват на международно ниво тезата, че „статутът на Тайван е неопределен“. През изминалата година и половина Вашингон продаде пет пъти на Тайпе оръжия, а сега се опитва да използва казуса с Пелоси, за да увеличи военното си присъствие в региона. Нима това не е промяна на статуквото? Управляващата в Тайван Демократична прогресивна партия прави активни усилия за декитаизация на обществото и нееднократно е изразявала вижданията си за „два Китая“ и „един Китай и един Тайван“. Нима и това не е промяна на статуквото? Дори известният американски дипломат д-р Хенри Кисинджър посочи, че Съединените щати не бива чрез уловки или постепенен процес да развиват сценария „два Китая“. Вярвам, че всеки може да си отговори на въпроса кой усложни, направи по-опасна и непредсказуема ситуацията в района на Тайванския проток. 

Уважаеми дами и господа, през последните дни генералният секретар на ООН, над 170 страни и много международни организации изразиха подкрепата си за принципа за „един Китай“ и за мерките на страната ни в защита на нейния суверенитет и териториална цялост. Международната общност подкрепя Китай, тъй като видя ясно истина за ексалацията на напрежението в района на Тайванския проток. 

Реализирането на мирното обединение на двата бряга на Тайванския проток ще бъде най-добрия вариант не само за китайския народ, но и за целия останал свят. Щастлив съм да видя, че много български политици, експерти и учени коментират обективно за съответния казус, което в пълна степен отразява приятелството между Китай и България и показва, че принципът за „един Китай“ се радва на широка подкрепа. От установяването на дипломатическите ни отношения България се придържа твърдо към принципа за „един Китай“ и ние оценяваме високо това. Надявам се, че тази пресконференция ще Ви помогне да добиете по-ясна и обективна представа за контекста и тънките моменти, свързани с настоящата ескалация на напрежението в района на Тайванския проток. В същото време се надявам да се изкажете рационално и справедливо по тайванския въпрос в подкрепа на великата кауза за обединението на Китай.

Благодаря Ви за вниманието!