На 2 септември в. “24 часа” публикува подписана статия от китайския посланик в България Н. Пр. Дун Сяодзюн “Разиграването от САЩ на “тайванската карта” е непопулярно и обречено на провал”, пълният текст следва:

Посещението на председателката на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ г-жа Нанси Пелоси в Тайван бе поредната незаконна стъпка, предприета от Вашингтон в усилията му за сдържане възхода на Китай. Това нейно действие представлява не само нарушение на китайския суверенитет и предизвикателство към границата на търпимост на китайския народ, но също така оказа сериозно влияние върху политическата основа на двустранните отношения. Ясно е, че американските политици се опитват да изпразнят от съдържание принципа за “един Китай”, целят да предизвикат нестабилност, използвайки за това тайванската карта, и реализират свои лични интереси. 

1. През последните няколко десетилетия САЩ постепенно изопачават и обезсмислят принципа за “един Китай”

В края на 1978 г. Съединените щати приеха предложените от Китай три принципа за установяване на дипломатически отношения, а именно: прекратяване на официалните отношения с Тайван, отмяна на Договора за обща отбрана и извеждане на американските военни сили от острова. Признавайки принципа за “един Китай”, двете страни подписаха съвместно комюнике за установяване на дипломатически отношения. Принципът за “един Китай” е основа за нормализацията на китайско-американските отношения и “червената линия”, отвъд която тези отношения не могат да преминават. През следващите десетилетия обаче американската политика за “един Китай” се характеризира с непрекъснат регрес. През 2000 г. САЩ приеха едностранно Закон за отношенията с Тайван, въпреки трите съвместни комюникета с Китай. В изминалите няколко години, държаните преди това в тайна “шест гаранции по отношение на Тайван” бяха направени публично достояние и включени в политическо заявление на Вашингтон по отношение на принципа за “един Китай” и дори взеха превес над трите съвместни комюникета, а такива ключови фрази като например, че “Тайван е част от Китай”, бяха изтрити от сайта на Държавния департамент. САЩ разпространяват сред международната общност невярната теза, че Резолюция № 2758 на Общото събрание на ООН не урегулира статута на Тайван. Посочват, че тяхната политика за “един Китай” се отличава от китайския принцип за “един Китай”, и твърдят, че всяка от страните има право да определя самостоятелно неговите рамки. Подобни малки стъпки за ревизиране на факти в американско-тайванските отношения и обезсмислянето на принципа за “един Китай” показва ясно лицемерието на САЩ и няма как да не бъде обект на критики.   

2. Твърдейки само на думи, че следват принципа за “един Китай”, САЩ на практика засилват методично политическите и военни дейности с Тайван и се намесват грубо във вътрешните работи на Китай

Не е трудно да се види от неотдавнашната визита на г-жа Пелоси в Тайпе, че САЩ на практика не желаят двете страни на Тайванския проток да се обединят и се опитват да ги отблъснат една от друга, използвайки тактиката на “нарязването на салам”. От една страна, правителството на САЩ твърди, че политиката им за “един Китай” не се е променила, не поддържа независимост на Тайван и не желае конфликти или конфронтация с Китай. От друга страна обаче, те разглеждат Тайван като “стратегическа опорна точка в първата островна верига” за сдържане на Китай. От известно време САЩ подкрепят “съществено участие на Тайван в системата на ООН”, мащабът и характеристиките на продаваните от Вашингтон на Тайпе оръжия постоянно се подобряват и към момента общата сума на американските оръжейни доставки за острова надхвърля 70 милиарда долара, а членове на Конгреса често посещават Тайван. Съгласно трите китайско-американски комюникета, Вашингтон може да поддържа единствено неофициални контакти с Тайван, като културни и търговски, и без значение дали става дума за изпълнителната, законодателната или съдебната власт на САЩ, всички те са част от техния държавен механизъм и са длъжни да провеждат политиката за “един Китай”, с което се е обвързало правителството им. Американската страна твърди, че посещението на г-жа Пелоси в Тайван не нарушава политиката им за “един Китай”, но тя е третата най-важна политическа фигура в САЩ. А дори и тя самата призна, че става дума за официална визита и всичко, което каза и не каза по време на нея бе от името на Съединените щати. Ако това не е официален обмен, какво е тогава?

3. Правителството на САЩ игнорира откровено и изопачава факти, за да дискредитира Китай и оправдае по-нататъшната си намеса във вътрешните му работи

Американската страна игнорира нееднократните официални демарши на Китай, затвори си очите и подкрепи посещението на г-жа Пелоси в Тайван. Изправен пред този инцидент, провокиран съвсем умишлено от Вашингтон, Китай нямаше друг избор освен да отвърне и защити своето национално достойнство, суверенитет и териториална цялост. От друга страна, САЩ разкритикуваха без капка свян Пекин в опит да опетнят и оклеветят защитата на законните му права. Казват, че не желаят, нито провокират криза, а виновен за повишаване на напрежението в района на Тайванския проток е единствено Китай. Това обаче не е нищо повече от потвърждението на думите, че “крадецът вика дръжте крадеца”. Именно Съединените щати и тайванските сепаратисти подриват принципа за “един Китай”, променят статуквото в района на Тайванския проток и изострят ситуацията. Сегашното напрежение в Тайванския проток представлява криза, предизвикана от натрупването на погрешни действия от Вашингтон и Тайпе през годините в подкрепа на независимостта на острова. Обвинението от САЩ, че Китай е реагирал “твърде остро” е абсолютно несъстоятелно. Кризата бе умишлено провокирана от Вашингтон, докато китайската реакция бе разумна и легитимна. Прекратяването от Китай на двустранното сътрудничество в редица области е следствие от безотговорното поведение на Съединените щати. Като отговорна държава Китай ще продължи да участва активно в международното сътрудничество по въпроси като климатичните промени и ще дава своя принос за разрешаването на глобалните проблеми. Преди посещението на г-жа Пелоси в Тайван, Китай отправи нееднократни предупреждения към САЩ и настояваше те да се съобразят с него, но не бе чут, а съюзниците на Вашингтон не направиха нищо, за да попречат на визитата. Но когато Китай защити своите легитимни права, САЩ и техни слуги се хвърлиха да го обвиняват, с което обаче само разкриха двуличието си. Над 170 страни и много международни организации излязоха със заявления, потвърждавайки своята привързаност към принципа за “един Китай” и в подкрепа на действията на Пекин за защита на неговия суверенитет и териториална цялост. И председателят на Общото събрание на ООН, и генералният секретар дадоха ясно да се разбере, че световната организация ще продължи да следва Резолюция № 2758, в чиято основа лежи принципа за “един Китай”. Така че, какво представлява Групата на седемте в сравнение с тези повече от 170 страни? 

Визитата на г-жа Пелоси в Тайван бе неудачен политически фарс и опасна провокация. Благодарение на нея обаче светът видя ясно както нечистите намерения на САЩ да използват острова, за да сдържат Китай, таки и тези на тайванските власти да използват Вашингтон в опитите си за постигане на независимост. Стана също виден и консенсусът сред международната общност по отношение на принципа за “един Китай”. Фактите са показвали нееднократно, че САЩ са най-големият рушител на мира в Тайванския проток и на регионалната стабилност. Така че разиграването на “тайванската карта” за сдържането на Китай няма да се радва на особено подкрепа и е обречено на провал.